Френският президент Еманюел Макрон днес назначи бившия представител на ЕС в преговорите след Брекзит Мишел Барние за нов премиер на страната след проточили се седмици преговори, последвали предсрочни избори, на които нямаше явен победител, предаде Ройтерс.
Седемдесет и три годишният Барние представяше ЕС в преговорите с Великобритания относно нейното излизане от съюза от 2016 до 2021 година.
Преди това консервативният политик бе част от няколко френски правителства и заемаше и поста на еврокомисар.
През последните седмици Макрон обмисляше редица потенциални варианти за поста министър-председател, но нито един от тях не събра достатъчно подкрепа, за да гарантира стабилно управление и няма гаранция, че правителството на Барние ще успее да прокара реформи през блокирания парламент.
Крайнодясната партия „Национален сбор“, която има една от най-големите парламентарни групи, по-рано днес даде да се разбере, че няма веднага да се противопостави на Барние, ако той изпълни определени условия.
Барние е убеден проевропеец и дългогодишен политик с умерени възгледи, но значително втвърди позициите си по време на неуспешен опит да стане кандидата за президент на консервативната си партия си през 2021 година.
Тогава той заяви, че миграцията е излязла извън контрол – позиция, която се споделя от „Национален сбор“.
Депутатът от „Национален сбор“ Себастиан Шену заяви пред телевизия Бе Еф Ем, че крайнодясната партия ще изчака да види какво ще каже Барние относно имиграцията и относно реформиране на френската избирателна система.
Депутатът от същата партия Лоран Жакобели каза, че едно от условията е парламентът да бъде разпуснат възможно най-скоро, което според френските закони може да се случи най-рано следващия юли.
„Национален сбор“ иска премиер, който се ангажира да разпусне парламента колкото се може по-скоро и да въведе пропорционалния принцип (за парламентарните избори)“, заяви Жакобели пред телевизия Те Еф 1.
Крайнодясната партия обаче не е особено ентусиазирана от избора на Барние, посочва Ройтерс. „Те извадиха от нафталина онези, които управляваха Франция в продължение на 40 години“, посочи Жакобели.
Левият алианс „Нов народен фронт“ спечели изборите през юли, но Макрон изключи възможността да го покани да състави правителство, след като другите партии заявиха, че веднага ще го отхвърлят.
Седемдесет и три годишният Мишел Барние, заемал министерски постове по времето на администрациите на Жак Ширак и Никола Саркози, бивш депутат и евродепутат, бивш еврокомисар и най-вече ръководил преговорите между Лондон и Брюксел за Брекзит, беше назначен днес от френския президент Еманюел Макрон за нов премиер, предадоха световните агенции.
Барние беше натоварен с тази мисия след близо три месеца на политическа парализа в страната. Сега той ще трябва да използва всичките си дипломатически качества, за да оглави правителство на малцинството, което да не е изложено на риска във всеки един момент срещу него да има вот на недоверие в парламента.
Барние е хвален в Брюксел заради качествата му на преговарящ. Неговото име дори се споменаваше за приемник на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през 2019 г., но в крайна сметка тогава беше избрана Урсула фон дер Лайен.
Барние е член на френската десноцентристка партия „Републиканците“. Преди това той е членувал в редица други голистки формации.
Барние е роден на 9 януари 1951 г. в Ла Тронш, предградие на френския алпийски град Гренобъл и поради тази причина често се описва като „планинец“, припомнят Ройтерс и Франс прес. Завършва Висшето училище за търговия в Париж през 1972 г.
Избран е за депутат, когато е само на 27 години. Постепенно започва да се издига и заема поста на министър на околната среда, а после и на министър по европейските въпроси. В периода 1999 – 2004 г. е европейски комисар по регионалните политики, отговорен за грантовете и за субсидиите в ЕС, които съставляват една трета от европейския бюджет, отбелязва Ройтерс.
От 2004 г. до 2005 г. Барние е външен министър на Франция. После е министър на земеделието. От 2009 г. до 2010 г. е депутат в Европейския парламент. През 2010 г. става европейски комисар за вътрешния пазар и за услугите. Именно на този пост Барние договори нови регулации за финансовите пазари след глобалната финансова криза, в това число и непопулярната реформа на Лондонското сити.
През 2016 г. британците гласуваха на референдум за излизане от ЕС и Барние беше назначен от Брюксел за преговарящ на ЕС в сложните разговори с Лондон.
Барние се кандидатира през 2021 г. за номинацията на десноцентристите за президентския пост, но така и не я спечели и отпадна от схемата за президентските избори през 2022 г., спечелени от Еманюел Макрон.
През годините Барние си изгради репутацията на прагматик, отбелязва Франс прес.
„Той е човек на консенсуса и на преговорите, както стана ясно и по време на преговорите за Брекзит, което е необходимо и днес, в периода, който ние преживяваме“, заяви депутатът от „Републиканците“ Венсан Жанбрън. Парламентаристът изрази убеждение, че Барние като премиер ще успее да събере подкрепа за своето правителство отвъд своя политически лагер.
Долната камара на парламента на Франция, която беше излъчена след предсрочните избори през юли, е разделена на три блока – левица, десноцентристи и крайна десница и нито един от тях не може сам да състави кабинет без някаква подкрепа от страна на другите. Или най-малкото без уверение от страна на другите блокове, че няма отхвърлят или блокират работата на този кабинет.
Сенаторката от „Републиканците“ Аниес Еврен заяви, че Мишел Барние се откроява с така наречения „Метод Барние“, който „съчетава уважение на мнението на събеседника и твърдите лични убеждения“.
Тези качества може би са се сторили привлекателни на президента Макрон, пише „Франс 24“.
В началото на седмицата се споменаваха други имена за евентуални кандидати за премиери, но при всяко едно от тях се отбелязваше, че съответният кандидат би имал проблеми да се наложи дори в собствения си политически блок. Такива констатации имаше относно споменаваните варианти с левоцентриста Бернар Казньов или десноцентриста Ксавие Бертран. Третият евентуален кандидат, Тиери Боде, беше експерт, без политически опит.
Не е сигурно обаче, че самият Барние ще успее да сплоти всички дори в редиците на десноцентристите. Още днес парламентарист от „Републиканците“, чието име не се споменава, заяви пред Франс прес, че „Барние представлява всичко, което французите не искат“. „Той живее сякаш в стратосферата, напълно откъснат е от проблемите на хората и ще продължи да се държи така и в крайна сметка ще убие десницата“, заяви представителят на „Републиканците“.
Фактът, че не спечели партийната номинация за президентския вот през 2022 г., дори показва, че десноцентристите са разделени относно Барние, посочва Франс прес. След като не успя да убеди съпартийците си да го издигнат за президент, Барние тогава направи неочакван десен завой след години на центристка линия, присъща за голистите. Той призова за мораториум от 3 до 5 години върху имиграцията, но така и не убеди симпатизантите си, посочва Франс прес. Но пък идеята за такъв меморандум е нещо, по което крайнодесните са съгласни, допълва Ройтерс.
Анализатори наричан Барние „стар вълк на френската политика“.
Приближени на Барние казват, че зад вида му на спокоен човек се крие една разяждана от безпокойство личност, която има нужда да се допитва до съветници, на които той има доверие.
По повод номинацията на Барние за премиер днес левицата, класирала се на първо място на парламентарните избори, заговори за откраднат вот, предаде Франс прес.
„Изборът на французите беше откраднат“, каза лидерът на радикалната левица „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон. Той описа Барние като близък до позициите на крайната десница и призова за възможно най-мощната мобилизация по време на планираните протести срещу президента в събота.
Лидерът на социалистите Оливие Фор припомни, че Барние е представител на партия, класирала се на четвърто място на изборите, което показва, че номинирането му за премиер е незачитане на демокрацията, посочва Франс прес.
Лидерът на „Национален сбор“ Жордан Бардела увери днес, че неговата партия ще изчака програмната реч на Барние, преди да вземе решение дали да гласува срещу номинацията му. „Ще настояваме за решаване на най-неотложните проблеми на французите – покупателната способност, сигурността и имиграцията – и си запазваме правото да предприемем политически действия, ако това не се случи през следващите седмици“, заяви той, цитиран от Франс прес.
Депутатът от „Национален сбор“ Себастиан Шену също заяви пред телевизия Бе Еф Ем, че крайнодясната партия ще изчака да види какво ще каже Барние относно имиграцията и относно реформиране на френската избирателна система. Депутатът от същата партия Лоран Жакобели каза, че едно от условията крайнодесните да подкрепят евентуален кабинет на Барние е ако после той поеме ангажимент да разпусне възможно най-скоро парламента. Според френските закони това може да се случи най-рано следващия юли.
Както изглежда, като цяло „Национален сбор“ не е особено ентусиазиран от избора на Барние, отбелязва Ройтерс. „Те извадиха от нафталина онези, които управляваха Франция в продължение на 40 години“, заяви Жакобели относно избора на Барние.
В аналитичен материал Ройтерс вчера коментира, преди номинирането на Барние, че Макрон търсел премиер, който да се подчинява на неговите желания и да не отмени неговите знакови реформи. Сред реформите, на които Макрон държи най-много, е пенсионната реформа, която обаче среща силно обществено неодобрение, припомня агенцията.
Извън политиката, през 1992 г. Барние беше съорганизатор на Зимните олимпийски игри в Албервил. В тази насока той беше подпомаган от тройния олимпийски шампион по ски Жан-Клод Кили, припомнят Ройтерс и Франс прес.
В личен план Барние е женен и има три деца.
