Крайнодесният лидер Марин Льо Пен и настоящият френски президент Еманюел Макрон проведоха ожесточен телевизионен дебат на живо за отношенията си с Русия. Двамата са кандидати за втори тур на президентските избори. При първия – макар и с малка разлика, Макрон бе водещ. Дебатът не излъчи категоричен победител, пише Politico.
Макрон направи безпрецедентно директна атака срещу лидера на крайната десница Марин льо Пен, като я обвини, че е на „заплата при руския президент Владимир Путин“.
Обвиненията на Макрон за подкрепа от Русия бяха пикът на напрежението в 2,5-часовия дебат, при който двамата кандидати сблъскаха позициите си по редица теми, включително ЕС, пенсии и енергетика.
Френският президент обвини лидера на „Национален фронт“ че е „зависима от Владимир Путин“ и неспособна да „защити френските интереси“ поради партийни заеми, взети от руска банка, близка до Кремъл.
Въпреки безпрекословната атака на Макрон срещу Льо Пен заради „зависимостта й от Русия“, самата тя се представи по-добре спрямо подобен телевизионен дебат срещу Макрон на същия етап от президентската кампания през 2017 г. Тогава тя открито загуби дебата, като обърка аргументите си и четеше от бележките си.
Във вчерашния дебат така и нямаше катерогичен победител.
На заплатата на Путин
Макрон директно обвини Льо Пен, че е зависима от Русия. „Вие зависите от Русия и зависите от г-н Путин“, каза президентът, визирайки заем, който партията на Льо Пен получи от чешко-руска банка, „близка до руското ръководство“.
„Когато говорите с Русия, вие не говорите с никой чуждестранен лидер, вие говорите с вашия банкер“, подчерта той.
Това не е първият път, когато Макрон атакува опонента си заради предполагаеми връзки с Русия, но за първи път го прави с такава явна прямота.
Връзките на Льо Пен с Русия бяха основна причина за критики към нея, въпреки факта, че тя осъди руската инвазия в Украйна и се опита да се дистанцира от свои минали проруски изявления. По време на дебата Льо Пен изрази своята „абсолютна солидарност и състрадание“ с Украйна и заклейми руската агресия като „недопустима“.
Смяната в нейната риторика пък даде добър шанс на Макрон да я обвини, че е променила позицията си противно на „историческите разбирания“ на нейната партия за Русия. Президентът стигна дотам, че направи връзка между отказа на Льо Пен да осъди анексирането на Крим през 2014 г. и успеха й в получаването на руски заем през 2015 г.
„Веднага щом има важни и смели решения, които трябва да бъдат взети, нито вие, нито вашите лидери сте там… Не можете да защитавате интересите на Франция, защото вашите интереси са свързани с Русия“, каза той и добави нейни цитати, с които тя отказа да подкрепи пакет от санкции срещу Русия в Европейския парламент.
Видимо притисната в ъгъла, лидерката на крайната десница отговори, че е „абсолютно и напълно свободна жена“ и че е била принудена да търси чуждестранен заем, защото никоя френска банка не би й отпуснала такъв. Льо Пен контраатакува и обвини Макрон, че е „ухажвал“ руския лидер и го е поканил във Франция по време на мандата му, но Путин не дошъл. „Поканих чуждестранен лидер, а не моя банкер“, отвърна той.
Кръстоносен поход срещу свободната търговия
Търговската политика на Брюксел се очерта като ябълка на раздора по време на дебата, въпреки че и двамата кандидати се съгласиха за рисковете от това европейските пазари да бъдат твърде отворени за чуждестранен внос.
Льо Пен обвини Макрон, че въплъщава модела за свободна търговия на ЕС, а сегашният президент се опита да лавира по тънката линия между защитата на достойнствата на свободния пазар и успокояването на френските фермери и общество.
„Мисля, че икономическият модел, основан на свободната търговия, при който производството е на 10 хил. км. от потребителя, убива планетата“, допълни Льо Пен и отбеляза, че търговията е „отговорна за по-голямата част от емисиите на парникови газове“.
През последните месеци и двамата кандидати обещаха да защитят френските фермери и потребители срещу внос на храни и продукти от чужди страни.
Тъй като Франция в момента заема ротационното председателство на Съвета на ЕС, правителството на Макрон настоя за спиране на вноса на продукти, които не се произвеждат при същите строги стандарти, както в ЕС, и отложи преговорите за нови търговски сделки, предизвиквайки опасения сред местните фермери.
Програмата на Льо Пен отива по-далеч и тя иска продуктите на френските земеделци и животновъди да бъдат изключени от всички търговски споразумения.
Пенсиите – ябълката на раздора
Пенсиите и пенсионната система се оказаха друга ябълка на раздора между кандидатите. Макрон защитаваше непопулярното си решение да отмени възрастта за пенсиониране, а Льо Пен се стремеше да се представи като защитник на френския работник.
Във Франция всички работници получават държавна пенсия, което означава, че определянето на възрастта за пенсиониране има огромно влияние върху държавния бюджет. Макрон иска да върне законовата възраст за пенсиониране до 64 или 65 години, ако бъде преизбран. Льо Пен иска да я запази между 60 и 62 години.
С по-щедра пенсионна система лидерът на крайната десница се опитва да привлече гласоподаватели, много от които започват кариерата си млади и работят в трудни професии. Възрастта за пенсиониране е крайъгълен камък на платформата на кампанията на Льо Пен, която се фокусира върху проблемите на благосъстоянието и разходите за живот вместо обичайните теми за имиграция и сигурност. От партията й също се надяват, че ще привлекат крайнолевите избиратели, за които пенсиите са важен въпрос.
Пенсиите са горещ картоф и за Макрон, който се опитва да привлече леви избиратели преди втория тур.
„Никога не обяснявате как бихте финансирали пенсиите… не сте честна с хората“, каза той. „Така че сигурно укривате данъци и застрашавате баланса на нашата пенсионна система“.
Климатичен „скептик“ срещу климатичен „лицемер“
И в областта на климата двамата кандидати сблъскаха позициите си. Макрон обвини опонента си, че е „скептичка по отношение на климата“, а Льо Пен му отвърна, че той е „лицемер в областта на климата“.
Льо Пен не е против зеления преход, но според нея той „трябва да бъде въведен по-бързо“ и обвини „икономическия модел, основан на международната свободна търговия“ за „по-голямата част“ от емисиите на парникови газове.
Макрон пък предлага повече зелени идеи и адаптира проекта си след първия тур на президентските избори в опит да привлече леви и колебливи избиратели.
По време на вчерашния дебат и двамата кандидати постигнаха съгласие по една тема: за разработването на нови ядрени енергийни реактори за намаляване на зависимостта на страната от внос на енергия.
В началото на мандата си Макрон обеща да намали дела на ядрената енергия в електроенергийната система на страната от 70 на 50 процента. Льо Пен го обвини, че рязко е променил позицията си.
Двамата съперници за президентството обаче не са съгласни относно ролята на ядрената енергия в зеления преход. Льо Пен иска да превърне ядрената енергия в крайъгълен камък на своята енергийна политика, като забрани изграждането на нови слънчеви и вятърни електроцентрали. Макрон, напротив, настоя, че „няма стратегия за замяна на изкопаемите горива само с ядрени“ и че паралелно са необходими нови инвестиции във възобновяема енергия.
Засега Франция не успя да постигне целите си съгласно Директивата на ЕС за възобновяема енергия и следователно е под натиск от ЕС да увеличи капацитета си за възобновяеми източници.
