Мая Манолова сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, който задължава работодателите при финансови затруднения да изплащат на своите работници до 60% от дължимите възнаграждения.
Според нея, разпоредбата съдържа вътрешно противоречие, защото работникът бива ощетен от своя работодател, тъй като си изпълнява задълженията, а му се гарантират едва 60% от неговата заплата.
По думите й чл. 48 ал. 5 от Конституцията е пределно ясен – за всеки положен труд се изплаща пълно трудово възнаграждение. Въпросният текст от КТ, освен това противоречи и на принципите на правовата и социална държава, според разпоредбите и Преамбюла на българската Конституция.
„Трудовото възнаграждение е основният, а често пъти и единственият източник на доходи за работника или служителя. Не са редки и случаите, когато само един от двамата родители работи по трудово правоотношение, когато единственият трудов доход е намаленото трудово възнаграждение по чл. 245, ал. 1 от КТ. На този доход разчита цялото семейство“, пише в жалбата.
Сезирането на Конституционния съд е част законодателни мерки, които Манолова и президентът на КБСП Пламен Димитров обявиха вчера е парламента. С тях се цели гарантирано плащане на възнагражденията на работниците при несъстоятелсност на работодателя и противодействие на т.нар. „модерно робство“.
Въпреки уверенията на Мая Манолова, че предложените мерки са съгласувани с всички институции, включително и с работодателските организации, от Конфедерацията на работодателите и индустриалците и Асоциацията на индустриалния капитал реагираха остро срещу предложенията.
Според тях, изтеглянето на вземанията на работниците на първо място сред кредиторите заплашва банковата система, а възможността на работниците да започнат процедура по несъстоятелност срещу работодателя при две неизплатени работни заплати може да бъде използвана за насилствено придобиване на работещи предприятия.
Отказът на достъп до обществени поръчки на фирмите със задължения пък може да доведе до утежняване на финансовото състояние и до фалити.
