На 89-годишна възраст почина нобеловият лауреат за литература Марио Варгас Льоса, предадоха световните агенции, като се позоваха на съобщение на неговото семейство, публикувано в „Екс“. Писателят е издъхнал в перуанската столица Лима, където живееше от няколко месеца, далеч от обществения живот.
„С дълбока тъга ние съобщаваме, че нашият баща, Марио Варгас Льоса, почина в Лима, заобиколен от семейството си и в покой на душата“, написа големият син на писателя – Алваро. Съобщението е подписано и от брат му Гонсало и от сестра му Моргана и беше постнато в 00,23 ч. по Гринуич в социалната мрежа.
В последните месеци имаше слухове, че здравето на нобеловия лауреат се е влошило.
Роден в семейство от средната класа на Перу, Варгас Льоса беше един от главните герои на разцвета на латиноамериканската литература през 60-те и 70-те години на миналия век заедно с колумбиеца Габриел Гарсия Маркес, аржентинеца Хулио Кортасар и мексиканците Карлос Фуентес и Хуан Рулфо. Смятан е за последния представител на златното поколение латиноамерикански писатели.
Творбите на Варгас Льоса, който е франкофон, са преведени на тридесет езика. Той е много уважаван във Франция, но също така има и испанско гражданство, предоставено му през 1993 г.
Роден в Арекипа, в Южно Перу на 28 март 1936 г., Варкас Льоса е отгледан от майка си и от баба си и дядо си по майчина линия първо в Боливия, а после в Перу. Той учи във военната академия в Лима, след което следва литература и прохожда първо в журналистиката.
Кариерата му започва през 1959 г. с първи разкази. Последват редица творби, сред които „Градът и кучетата“ , „Зелената къща“, „Разговор в Катедралата“, „Панталеон и посетителките“, „Леля Хулия и писачът“, „Войната в края на света“, „Кой уби Паломино Молеро?“, „Възхвала на мащехата“, „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.
Франция – литературната родина на Марио Варгас Льоса
Варгас Льоса заминава да живее в Париж, за да може да твори и започва да пише. Въпреки че учи там и първоначално започва кариера на журналист, той казва, че именно в Париж е „станал писател“, когато на 9 февруари 2023 г. произнася речта си при приемането се в престижната Френска академия. Тогава Марио Варгас Льоса стана първият автор в близо 400-годишната история на институцията, приет в нея, въпреки че никога не е писал директно на езика на Молиер.
Връзката му със страната на неговите модели започва много преди това, когато пише за френската култура в перуанската преса. През 1957 г. Марио Варгас Льоса получава първата си литературна награда за El Desafio („Предизвикателството“), присъдена му от периодичното издание La Revue Francaise.
„Като ученик тайно се стремях да стана френски писател. Бях убеден, че е невъзможно да бъда писател в Перу, страна без издателства и с малко книжарници“, споделя Варгас Льоса.
В крайна сметка той се установява в Париж през 1959 г., в годината, когато навършва 23 години, заедно с първата си съпруга Хулия Уркиди, която ще го вдъхнови да напише „Леля Хулия и писачът“.
Веднага след пристигането си Марио Варгас Льоса си купува екземпляр от класиката на Флобер „Мадам Бовари“. Този роман ще заема достойно място на нощното му шкафче и го вдъхновява за L’Orgie perpetuelle („Вечна оргия“), есе за писателския занаят.
В „културната столица на света“ Варгас Льоса разбира, че латиноамерикански писатели като Октавио Пас се четат отдавна. „В крайна сметка благодарение на Франция успях да открия една друга Латинска Америка“, казва роденият в южната част на Перу писател.
Марио Варгас Льоса живее няколко години в Париж, където работи като преводач, преподавател по испански език и журналист в испаноезичния отдел на АФП.
Именно в Града на светлината той написва първия си роман La Ville et les Chiens („Градът на кучетата“) – шедьовър, който през 1962 г. е удостоен с наградата Biblioteca Breve.
От Александър Дюма – бащата на „Тримата мускетари“, друг източник на вдъхновение, Марио Варгас Льоса наследява способността да държи читателя омагьосан, благодарение на умението си да разказва истории. В същото време той умее да описва политическата и социалната действителност с финеса на Жан-Пол Сартр и Албер Камю.
Забежка с политиката
Писателят се зарича да пише до края на дните си, но е привлечен от Кубинската революция на Фидел Кастро, след това обаче се дистанцира от комунистическия режим, разочарован от него.
Варгас Льоса продължава да се занимава с политика и дори се кандидатира за президент на Перу, като представител на десноцентристка коалиция през 1990 г., като победата му изглежда гарантирана, но тогава внезапно печели никому неизвестният агроном Алберто Фухимори. Варгас Льоса след това изоставя и политиката. Но никога не престава да следи какво се случва в международен план и редовно критикува популизма, дефиниран от него като болест на демокрацията, като в него той включва и чавизма и кастризма в Латинска Америка и крайната десница и радикалната левица в Европа.
Варгас Льоса поддържа тясно приятелство с Гарсия Маркес, преди мистериозен диспут да доведе до прекратяване на отношенията между двамата.
Личен живот
Варгас Льоса има два брака зад гърба си, а през 2015 г. привлича вниманието и на светските издания заради връзката с испанката от филипински произход Исабел Прейслер, бивша половинка на певеца Хулио Иглесиас. Двойката обаче се разделя седем години по-късно.
Варгас Льоса е голям любител на музиката и многократно е заявявал, че изпитва специална привързаност към австрийския композитор Густав Малер. Определя се като агностик.
„Ние, латиноамериканците, сме големи мечтатели по природа и трудно различаваме реалния свят от фикцията. Затова ние имаме толкова добри музиканти, поети, художници и писатели, но също така и ужасни и посредствени лидери“, заяви Варгас Льоса през 2010 г., малко преди да получи Нобеловата награда за литература.
Варгас Льоса е носител на множество други награди, а през 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република. През 2021 г. е избран за член на Френската академия.
На 80-я си рожден ден той казва: „Имам илюзии, много проекти, за които отсега знам, че вече няма да мога да ги осъществя. Но ще работя до края на живота си – човек трябва да остане активен докрай“.
Марио Варгас Льоса е определян като интелектуалната съвест на Латинска Америка, човек с остър ум и последователен борец за свобода. Той бе смятан и за най-мощния глас на либерализма в Латинска Америка. Но както казва – най-голямата му любов до последно остава литературата. Льоса нарича изкуството на четенето „най-важното, което ми се е случвало в живота“.
Още новини за култура – четете тук
