Мартин Димитров е роден на 13 април 1977 г. в София. Завършил УНСС специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист. През 2005 г. Димитров е избран за народен представител в 40-то Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили и до 2007 г. е секретар на парламентарната група. След присъединяването на България към Европейския съюз е евродепутат. Като лидер на СДС, в началото на 2009 г., Мартин Димитров става съпредседател на новоучредената политическа коалиция от партии Синята коалиция. Бил е част от политическото ръководство на дясното обединение Нова Република от януари 2017 г. Народен представител от „Реформаторски блок“ в 43-тия Парламент и от „Демократична България“ в 45-тото, 46-тото и 47-мото Народно събрание. Председател на Комисията по икономическа политика и иновации в настоящия парламент.
Г-н Димитров, целта е до 1 юли да имаме актуализиран бюджет – този срок според Вас възможен ли е?
Възможно е, стига актуализацията да бъде внесена следващата седмица от Министерски съвет и нататък да се действа много стегнато.
Беше съобщено, че през актуализацията трябва да бъдат гласувани антикризисните мерки. Предлаганите мерките ще намалят ли инфлацията?
Докато има война, инфлация ще има. Мерките, които се предлагат от правителството и от нас имат две цели. Едната цел е да има известно потискане на инфлацията. Не можем да спрем инфлацията, но можем да я ограничим. Другата цел е да компенсираме гражданите така, че по-лесно да понесат инфлационните процеси.
Ние не предвиждаме дефицитът да нарасне нито през тази, нито през следващата година – тази позиция е само на “Демократична България”. Не трябва да се допусне дефицитът да нарасне, защото точно това би било проинфлационно. Трябва да има мерки, но да няма по-висок бюджетен децифит.
Това означава, че парите за мерките трябва да дойдат първо, от допълнителни приходи в бюджета и второ, от преструктуриране на бюджета. Това искаме от “Демократична България” – не да се харчат пари за сметка на заеми и на по-висок бюджетен дефицит, което би било грешка, а тези допълнителни 2 милиарда лева, които смятаме да използваме до края на годината за финансиране на антикризисни мерки и мерки, потискащи инфлацията, да дойдат от преструктуриране на бюджета и на допълнителни приходи.
Откъде ще дойдат тези допълнителни приходи?
Аз очаквам например по-добра събираемост. Освен това, когато има висока инфлация, това води до по-високи приходи по някои пера – например при данъка добавена стойност.
Очаквате ли извън антикризисните мерки, през актуализацията на бюджета да бъде гласувано и нещо допълнително?
Би трябвало в актуализацията на бюджета да има и фокус върху реформите. Ние държим да бъде повишен прагът за регистрация по ДДС, като сме написали и законопроект по темата. Бюджетирането на тази реформа обаче минава през бюджета, защото тя има стойност. Това е една от най-големите мерки, които могат да се направят за частния сектор – намаляване на администрацията, повече конкурентност на малките компании. Мярката е значима и мащабна.
Друго нещо, което също е много важно, има бюджетни изменения и е реформа, е намаляването на лихвата за забавени плащания.
Освен антикризисни мерки, в актуализацията на бюджета трябва да има и реформи. Трябва да има придвижване и по въпроса с обявената в началото на мандата на правителството цел на конкурентна основа да бъдат привлечени повече млади хора в държавната администрация, а тези, които отдавна са навършили пенсионна възраст, постепенно да бъдат пенсионирани. Това е процес, който изисква средства, тъй като в редица случаи се плащат обезщетения. Трябва да се сметне докъде е стигнал този процес, колко пари са били нужни, колко пари са нужни оттук нататък.
С какво няма да се съгласите “Демократична България” – какво няма да подкрепите, ако бъде предложено?
Ние сме против увеличаването на бюджетния дефицит – не само защото влизането в еврозоната е важно, а това е един от елементите за влизане, а защото смятаме, че това би имало проинфлационен ефект. Ние ще държим – съзнавайки, че това, което искаме е трудно, мерките да бъдат реализирани при запазване на бюджетния дефицит.
Второ, имаме притеснения по една от предложените антикризисни мерки и това е нулевата ставка по ДДС за хляба. И аз, и други икономисти, и много хора от „Демократична България“ имаме безпокойството, че това няма да доведе до по-ниска с 20% цена или че има опасност цената да падне в началото, но след това да се компенсира много бързо от други процеси, които ще възникнат и хората да не са доволни. Това е въпрос, който трябва да бъде внимателно прецизиран още веднъж.
С уговорката, че е трудно да се прогнозира – как според Вас ще се развие икономическата ситуация до края на годината?
Докато има война, ще има инфлационни процеси, които ние не можем да спрем. Можем само да се опитваме да ги омекотяваме. Мерките целят инфлацията да бъде омекотена и компенсирана. Целят от една страна, растежът на инфлацията да бъде забавен, от друга, компенсиране на по-уязвимите групи от населението. Наивно е да се мисли, че някой може да спре инфлацията. Инфлацията ще започне да намалява устойчиво, когато военният конфликт бъде прекратен. За съжаление е много трудно да се направи прогноза кога ще се случи това.
Още актуални интервюта – четете тук.
