Мартин Димитров за ДЕБАТИ: Държавата има достатъчно пари, ако се харчат, както трябва

Мартин Димитров е роден на 13 април 1977 г. в София. Завършил УНСС със специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист. През 2005 г. Димитров е избран за народен представител в 40-тото Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили и до 2007 г. е секретар на парламентарната група. След присъединяването на България към Европейския съюз е евродепутат. Като лидер на СДС, в началото на 2009 г., Мартин Димитров става съпредседател на новоучредената политическа коалиция от партии Синята коалиция. Бил е част от политическото ръководство на дясното обединение Нова Република от януари 2017 г. народен представител от „Реформаторски блок“ в 43-тия Парламент. Народен представител от гражданската квота на коалиция „Демократична България“ е в 45-тото, 46-тото, 47-мото и 48-мото Народно събрание. Председател на Комисията по икономическа политика и иновации в настоящия парламент.  

Г-н Димитров, защо служебното правителство рисува по-мрачна картина, отколкото е в действителност – със заложения размер на дефицита например?

Служебният кабинет от първия си ден обича да рисува катастрофални картини. Те първо казаха, че без руския газ не можем – оказа се, че това не е вярно. Справихме се много добре и дори те, от днешна гледна точка, биха го признали. След това обясниха как интерконекторът с Гърция не може да бъде завършен в срок, което също се оказа невярно – оказа се, че е завършен в срок и евтиният азерски газ вече се купува.

Сега третата катастрофална картина, която чертаят, е за финансова криза. Това не е добър сигнал за финансовите пазари. Когато обясняваш как ще удвоиш дълга за три години – нещо, което никой не ги пита и до което няма да се стигне, и едновременно с това се опитваш да имитираш дълг и да набираш средства, операцията се оскъпява. Служебният кабинет не е прав да рисува такива катастрофални картини.

За мен те, за съжаление, вземат политическа роля и искат да покажат, че предишното редовно правителство не се е справило. Не мога да кажа с какви мотиви го правят, нека хората преценят, но логиката е тази – постоянно се опитват да покажат, че последното редовно правителство не е направило нещо както трябва.

Какво трябва да направи Парламентът спешно по отношение бюджета за 2023 година, така че да сме сигурни, че отговаряме на Маастрихтските критерии за влизане в Еврозоната, при положение, че вчера служебният финансов министър каза, че ако няма редовно правителство, те ще внесат само удължаване на бюджета от настоящата година?

Служебният кабинет не изпълнява Закона за публичните финанси, защото там пише, че не се прави разлика между служебно и редовно правителство и че в края на октомври се внася проектът за бюджет за следващата година. Решили са да не изпълнят закона. Възниква и логичният въпрос, че след като са решили да не изпълнят този закон, има ли и други закони, които са преценили, че няма да изпълняват.

Посланието, което на изслушването във вторник отправи служебният финансов министър към парламента е – „щом искате бюджет, изберете си редовно правителство и си го приемайте“. От моят гледна точка, това не е отговорната позиция. Конституцията и законите не правят разлика между служебно и редовно правителство като правомощия и функции. Би трябвало служебният кабинет да си върви работата, както трябва. Единствените, които имат правомощия да внасят бюджет, са правителствата. Парламентът сам не може да си напише бюджет и не може да си го внесе.

Според Вас ще има ли „мнозинство на бюджетния разум“?

„Демократична България“ опитахме в дебата във вторник да успокоим страстите, да кажем, че има завишени разходи в България, но ги има в цяла Европа, да кажем, че трябва да приемем план за тригодишно намаляване на дефицита под 3%, каквито са европейските критерии – дефицитът няма да бъде 6,5% още догодина, а значително по-малък, да кажем на българските граждани, че ситуацията е под контрол. Аз съм против насажданите страхове, които само ни вредят.

В дебатите при изслушването на финансовия министър излезе дилемата дали да има пари за социално подпомагане, или за пътища – има ли такава дилема, или има средства и за двете?

Не може да има такава дилема. Разбира се, че трябва да има подпомагане на социално слабите, но то да е много фокусирано – да бъде за социално слабите, а не за всички. Няма мисъл да подпомагаме хора, които не са социално слаби. Трябва да има много фокусирана политика.

В това, освен държавната роля, много важна роля има и частният сектор. В миналия парламент променихме законите, така че премахнахме маркирането на храни, което пречеше на частните дарения. Увеличихме и прагът от половин на 1 процент в Закона за ДДС. Очакваме частните дарения на храни, които са в срок на годност, да се увеличат и тези храни да се даряват, вместо да се унищожават. Социална роля има не само държавата, но и частният сектор. С премахването на пречките пред даренията – като първо ги освободихме от ДСС преди шест години – очаквам и засилване на частната роля в социалната функция.

Как оценявате състоянието на външния ни дълг спрямо БВП в момента – пораснал ли е спрямо времето на Борисов, затънали ли сме в дългове?

България има второто най-ниско – след Естония – съотношение на държавния ни дълг като съотношение спрямо брутния вътрешен в целия Европейски съюз. Съотношението е около 30%. Не сме затънали в дългове, напротив – обратното е вярно. Фикция върху фикция върху фикция са твърденията на служебния кабинет, че ако три поредни години се взимат огромни дългове, дългът ще се удвои. Това е измислена история и отново насаждане на страх в обществото. Нямаме нужда от такова неща. Служебният кабинет не трябва да насажда подобни страхове.

Повечето европейски държави имат външен дълг, значително по-голям от този на България и въпреки това висок стандарт на живот. Според Вас дали е време да започнем да мислим за гражданите, или за външния дълг?

Ние помагаме най-много на гражданите, ако има висок растеж на икономиката. Когато икономика расте, растат доходите, заплатите, пенсиите. Колкото по-нисък е дългът, толкова предпоставките за растеж са по-високи и по-благоприятни. Колкото е по-нисък дългът, толкова по-ниски са лихвените условия за гражданите и за бизнеса, когато се опитват да вземат кредити. Когато държавният и държавно гарантираният дълг е по-нисък, това благоприятства лихвените проценти за гражданите и бизнеса.

Най-важното, което можем и трябва да се направи за българското общество, е икономиката да продължи да расте. Това е дилемата за 2023 година – голяма част от света навлиза в рецесия, тоест в спад. Ще бъде критично важно България да продължи да расте.

Помощта за гражданите покрива ли се от самия бюджет, държавата ни има ли достатъчно пари?

Държава има достатъчно пари, ако се харчат, както трябва. Затова хората трябва да бъдат спокойни. Има увеличени разходи, но така е в целия свят в момента. При едно разумно бюджетно поведение, ситуацията е напълно решима.

Какво трябва да се заложи в бюджета за 2023 година, за какво ще настоява „Демократична България“? 

Много важна антикризисна мярка е дефицитът да бъде разумен – да е близък до 3%, да не се увеличават данъците, да има компенсации за тока, газа и парното, но те да са много фокусирани, да има две тарифи и за трите, което да стимулира спестяването и разумното потребление, да се изпълнят реформите и законодателните мерки, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, така че тези пари да бъдат инвестирани в българската икономика и да не бъдат загубени. Всичко това ще доведе до растеж на икономиката и не само до запазване на работните места, но и нови работни места.

Още актуални интервюта – четете тук.