Мартин Димитров е роден на 13 април 1977 г. в София. Завършил УНСС специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист. През 2005 г. Димитров е избран за народен представител в 40-то Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили и до 2007 г. е секретар на парламентарната група. След присъединяването на България към Европейския съюз, е евродепутат. Като лидер на СДС, в началото на 2009 г., Мартин Димитров става съпредседател на новоучредената политическа коалиция от партии Синята коалиция. Бил е част от политическото ръководство на дясното обединение Нова Република от януари 2017 г. Народен представител от „Реформаторски блок“ в 43-тия Парламент и от „Демократична България“ в 45-тото, 46-тото и 47-мото Народно събрание. Председател на Комисията по икономическа политика и иновации в последния 47-ми Парламент. Кандидат за народен представител от „Демократична България“ в 24 МИР – София.
Г-н Димитров, ще се сбъднат ли апокалиптичните прогнози за тежка зима или хората да са спокойни, че всичко ще е наред?
Хората трябва да са спокойни. При едно адекватно редовно правителство, нито един от тези страхове няма да се случи. На всеки казус има решение, но с адекватно редовно правителство.
И природният газ ще бъде осигурен, и токът. Ние сме огромен производител на електроенергия, изнасяме 25% от произведеното. Подобни картини, с които в хората се създават страхове, са абсолютно ненужни.
Защо се създават такива страхове?
Според мен служебният кабинет, който се готви да управлява цяла зима и има такава сделка на задкулисието, създава тези страхове, за да може след това да се оправдава – да каже: „Ето, тези неща не се случиха, защото ние се справихме много добре“.
Служебният кабинет се готви да управлява през цялата зима – така ли?
За мен служебният кабинет се готви да управлява през цялата зима, като виждам договорка между Радев и Борисов.
Ако действително това е така, какво би могло да направи обществото ни?
Резултатите от изборите са единственото, което може да промени една такава сделка. При добри резултати, може да се направи дългосрочно правителство. Това е единственият вариант.
Обявените едва сега търгове за втечнен газ ще дадат ли резултат?
Първо, не трябваше да бъдат изпускани онези шест танкера, защото те бяха на цени по американската борса – тоест три пъти по-ниски в момента, в сравнение с нидерландската борса. Изпускането на тези танкери е грешка. В момента на цената на газа има спад, като не е ясно докога ще продължи тази конюнктура. Моят съвет към служебния кабинет е да осигурят газ до края на зимата бързо. В момента има по-добра конюнктура по отношение на цената, която не се знае докога ще продължи.
Кои са правилните енергийни политики оттук насетне според Вас?
След 12 години разтакаване от страна на ГЕРБ интерконекторът получи Акт 16. Това, което трябва да се направи, е пълните количества азерски газ по дългосрочен договор веднага да бъдат купени – те са няколко пъти по-евтини от руския газ. Отделно е важно да се договорят допълнителни количества газ от Азербайджан – това е първото. Второто е да се купи втечнен газ – където и колкото има свободен.
Новата опорка срещу азерския газ са последните събития в Нагорни Карабах – тоест Азербайджан напада Армения, защо няма санкции срещу тях. Как отговаряте на това?
Азербайджан постигна съгласие с Армения за няколко дни, а военните действия бяха прекратени. Нещо, което не се е случило между Русия и Украйна.
Въпрос за икономическите политики – „Демократична България“ иска да не се повишават данъците, защо?
Това е много важно. Част от Европа ще навлезе в рецесия още тази година. За да може България да продължи икономическия растеж, не трябва да се увеличават данъците, трябва да се подобри събираемостта и да се удари корупцията. Това пак зависи от създаването на нормално редовно правителство. Служебният кабинет не може да свърши тези неща.
Какво бихте заложили в бюджета за 2023 година?
Трябва да има компенсации и за тока, и за газа, и за парното и те да бъдат много добре таргетирани. Освен дефиниране на енергийно бедните например, което е сложна, но важна задача, може да има две тарифи за тока, газа и парното, така че да е ясно, че ако влязат в едно средно потребление, ще плащат по-малко.
Кои са първите стъпки към депутинизация?
Депутинизацията включва първо, категорично присъединяване към позицията на Европейския съюз за съществуващите санкции и за нови санкции и предоставяне на оръжие на Украйна – това винаги е била тезата на „Демократична България“. Много важно е да има модернизиране на Българската армия, така че тя да е готова и адекватна на новите реалности. Службите ни също трябва да бъдат реформирани, така че да бъдат ефективни и в тях да няма външни зависимости. Това са първите стъпки.
Би ли могла модернизацията да мине и през предоставяне на оръжие на Украйна – ние да помогнем със стара съветска техника и да получим от съюзниците ни нова техника безвъзмездно, както стана при Чехия например?
Това беше официалната позиция на „Демократична България“ – старото съветско оборудване да бъде предоставено на Украйна и то да бъде заменено, както направиха други страни. Това още може да се направи и е много интелигентно.
Какво трябва да се направи, за да можем през 2024 година да влезем в еврозоната?
Трябва ни правителство, което да овладее инфлацията. Редно е да се има предвид, че условия за овладяване на инфлацията ще се създадат. Ако част от света навлезе в рецесия, цените на много суровини ще започнат да спадат и при едно нормално действащо решително правителство, с участието на „Демократична България“, инфлацията ще може да бъде овладяна. Това е най-важният въпрос за влизането в еврозоната.
Светът толкова се е променил, че за да привличаш инвестиции след пандемията от COVID-19, след като инвеститорите загубиха милиарди в Украйна и Русия, защото построените там заводи на практика са загубени, инвеститорите търсят пълна сигурност. Търсят страните-отличници, които са в еврозоната, в Шенген, в ЕС, в НАТО, направили са съдебната реформа, имат ниска данъци. Ако искаме да привличаме големи инвеститори, трябва да се стремим България да е сред най-добрите примери.
Има ли от какво да се притесняват хората от приемането на еврото?
Дори левият икономист Пеканов (б.р. Атанас Пеканов, служебен вицепремиер по управление на европейските средства) твърди, че ефектът върху инфлацията от еврозоната е 0,3 – само че той казва стотни, а всъщност е хилядни. Това са анализите на Евростат. След като дори левите икономисти го признават, трябва да разберем, че от приемането на еврото няма да имаме проблем с инфлацията.
Още актуални интервюта – четете тук.
