Мая Манолова подаде оставка като омбудсман. Тя депозира оставката си в деловодството на Народното събрание.
В мотивите за оставката си Манолова посочва, че законодателната власт системно неглижирала работата й като омбудсман, съобщиха от пресцентъра на институцията на омбудсмана.
Манолова заяви още, че целта й е да върне столицата на хората.
„София не е лява или дясна. Ще приема подкрепа от всеки“, категорична бе омбудсманът в оставка.
В писмо до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева Манолова изброява и още от мотивите за оставката си:
„1. Системно неглижиране работата на институцията на омбудсмана от органа на законодателната власт, чрез умишлено забавяне или спиране на внесените от омбудсмана и граждани законодателни предложения – Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс за ограничаване на свръхпривилегиите на банки, монополи и за защита от неравноправни клаузи (внесен на 27.02.2019 г.); препоръка за намаляване на законната лихва в размер на 10 (процентни) пункта над основния лихвен процент, която несправедливо натоварва гражданите; предложение за изменение и допълнение на Кодекса на труда за отмяна на разпоредбата на чл. 245, ал. 1 (внесено на 22.01.2018 г.), предоставяща законова възможност работодателят, при добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на работника, да изплаща само 60 % от възнаграждението му; внесен Законопроект за несъстоятелността на физическите лица, за който настояваме повече от година; препоръка за промени в Закона за управление на отпадъците (изпратена на 15.07.2016 г.), които да гарантират, че средствата, събирани от екотакси, ще се използват за опазване на околната среда, а не за частни икономически интереси; препоръка за промяна в Закона за енергетиката (изпратена на 19.03.2018 г.), с която да се даде възможност на гражданите да обжалват решенията на КЕВР за повишаване на цените на водата, тока и парното; становище срещу Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (изпратено на 29.10.2018 г.) за отпадане на лимитите в болничната и доболничната помощ.
2. Липса на политическа воля в Парламента и институциите за изменения в законодателството и нормативната база, с цел удовлетворяване исканията на гражданите за отстраняване дефицитите на справедливост. По редица такива случаи съм внесла законодателни предложения (включително изброените в т. 1) и предложения за изменения в нормативната уредба – например за отпадане на таксите в детските градини; против увеличаването на размера на таксите при регистрацията на автомобил; против разпределянето на разход „общо потребление“ в сметките за вода; честна за гражданите методика за определяне на такса „сградна инсталация“; справедливи за хората цени на водата, тока и парното; методика за справедливо определяне на такса „битови отпадъци“ на принципа „замърсителят плаща“; изтичането на данните от НАП на 5 млн. българи и хиляди фирми, останал безнаказан; ощетяването на хиляди граждани заради фалитът на застрахователно дружество „Олимпик”. Така от над 5100 препоръки на омбудсмана са изпълнени едва половината.
3. Загърбване от общинските съветници в Столичния общински съвет на проблемите на столичани. Такъв е случаят с отказа от реформа на „Топлофикация София“ ЕАД – дружество, ощетяващо хиляди столичани ежегодно; липса на реални и активни действия за подобряване качеството на въздуха и информираност на гражданите по проблема, в резултат от което България е в наказателна процедура по искане на Европейската комисия; необосновано покачване на цената на билета на градския транспорт; липса на решения на проблема с недостига на паркоместа; недостатъчният брой общински жилища; бездействието срещу недоволството на гражданите от презастрояването на столицата и други.
4. Отказ от заявени и обещани на обществото реформи в ключови сектори, в това число и в съда и прокуратурата, който води до несправедливост и безнаказано потъпкване на върховенството на правото от определени институции спрямо гражданите. За 4 години са постъпили 5 858 бр. жалби за нарушени права и свободи на хората, 4 584 бр. жалби за право на собственост, 3 318 бр. жалби в изпълнителното производство.
5. Отстъпление от вече завоювани граждански права и демократични практики в изборния процес чрез пренебрегване волята на хората, изразена на референдуми. Такива случаи са ограничаване на възможностите за гласуване на българи зад граница, отмяната на машинното и електронното гласуване, въпреки поетите от партиите обещания. В тази връзка предложенията на омбудсмана за промени в Изборния кодекс са отхвърлени, а препоръките до ЦИК и отговорните институции за машинното и електронното гласуване – игнорирани.
6. Неглижиране от страна на отговорните институции на справедливите искания на професионални и други общности – протестът на медицинските специалисти за достойно заплащане и условия на труд; протестите на гражданите срещу презастрояването и унищожаването на зелени площи и пясъчни дюни; недоволството срещу лошата пътна инфраструктура (трагедията в Своге е показателна); исканията на хората за качествени услуги, питейна вода и чист въздух; неадекватните реакции на отговорните институции по проблема с чумата по животните; липса на справедливо обезщетяване на собствениците на отчуждени имоти и други“.
За финал в писмото си Манолова благодари на „тези народни представители от различните парламентарни групи, които работеха в името на гражданския, а не на партийния си интерес“.
