След кратка полемика трябва ли механизмът за разследване на главния прокурор да бъде вписан в конституцията, депутатите склониха да го включат с 162 гласа „за“.
Преди това депутатите намалиха правомощията на главния прокурор. Досега по конституция той имаше право да „осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. След промените той ще представлява прокуратурата и ще ръководи Върховната прокуратура. Отпада възможността му да упражнява надзор за законност, както и да изготвя методическото ръководство. Вместо него ще утвърждава методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи по предложение на Върховната прокуратура. Те ще могат да бъдат и обжалвани пред ВАС.
Председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ помоли текстът, който въвежда в конституцията разследването на главния прокурор, да се гласува отделно. Той се позова на мнения от членове на експертния съвет и обясни: „Тази наша конституция може би ще бъде първата в света, в която ще пише, че главният прокурор на държавата може да извършва престъпления. От друга страна, както и министъра каза, досегашната фигура на главния прокурор, такава, каквато я познаваме, на практика ще смени рязко функцията си, той няма да има повече надзор за законност върху дейността на всички прокурори, методическите указания, които ще приема, ще са по инициатива на прокурорския съвет, възможно е той да председателства, но е възможно и да не председателства Висшия прокурорски съвет, така че цялата тази теза за всевластието на главния прокурор спря да съществува или ще спре да съществува след гласуването, което ще извършим сега“.
„Аз мисля, че нашите партньори не биха искали българската държава да унижава себе си, като запише в конституцията си, че главният прокурор ще извършва престъпления, и те биха разбрали, ако не го направим“, каза той и заяви, че ще гласува против.
Механизмът е вмъкнат накратко в рамките на една алинея и предполага, че при извършено престъпление, обвинител №1 или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа от прокурор, който е заемал длъжността на съдия от наказателната колегия на ВКС или с ранг на съдия във ВКС от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища. Подробностите се дефинират в Закона за съдебната власт.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години, без право на повторно избиране. Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.
Според приетите текстове кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.
Президентът не може да откаже назначаването и освобождаването при повторно направено предложение. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва, записаха още депутатите.
Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от Висш прокурорски съвет, реши парламентът.
Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават по предложение на Висшия съдебен съвет от президента на републиката за срок от седем години, без право на повторно избиране, записаха депутатите.
Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите и петима, избирани от НС.
За членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 годишен юридически стаж и са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора, гласят още приетите текстове.
Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители, предвиждат разпоредбите.
Мандатът на избраните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок, записаха още депутатите от 49-ото НС.
Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. Заседанията на висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в неговото отсъствие – от председателя на Върховния административен съд, предвиждат приетите разпоредби.
Още новини от деня – четете тук
