Книгата „Между любовта и литературата“ представя любовната история на Илия Волен и съпруга му Цонка Христова, чрез писмата, които той е изпращал. Това сподели проф. Румяна Дамянова от Института за литература, критик и автор на „Илия Волен. Литературни анкети“ (1980). Синът на двойката Христо Стаменов е съставител на книгата.
Писмата отразяват личната изповед и любовта на Волен, проектирани в думи. Те са запазени от Цонка Христова и разкриват една сложна, драматична и романтична история, поясни проф. Дамянова.
“Може ли нещо да унищожи нашата любов – хора, пространство, време? Не! Дори смъртта не може да я победи, защото, изчакай, мила, аз ще я направя безсмъртна – Бог ми е дал силата и средствата за това,” пише Илия Волен в едно от писмата.”
Цонка Христова била женена за директора на училището, където преподавала, и се срещнала с Волен, докато той изнасял рецитал като млад поет. Те се влюбили и трудно успявали да прикрият чувствата си, преди да се оженят. По това време обществото било доста резервирано към подобни връзки, отбеляза професорът. Сватбата на Илия Волен и Цонка Христова се състояла през януари 1942 г.
Тя разказа, че Волен смеел да поставя писмата си в друг плик, адресиран до поета Атанас Далчев, с когото бил близък. Далчев предавал писмата на Цонка, знаейки за какво става въпрос. Според проф. Дамянова, това говори за един вид конспирация, с която приятелите се опитвали да защитят любовта.
Двамата влюбени са подчертавали букви от книги и думи от писма, които в съчетание предават друго послание. Той ѝ е писал свободно, така че тя можела да чете писмата пред семейството си. Обръщал се е към нея с „госпожице“ или „госпожо“ и е споделял различни неща, коментира професорът, добавяйки, че влюбените винаги намират начини да се свържат.
Относно родителската любов
Дълго време писмата на майка ми и баща ми бяха у дома, но не смеяха да ги прочета, заяви Христо Стаменов, син на Илия Волен и Цонка Христова.
Когато реших да ги прегледам, разбрах, че те напомнят на роман със своята структура и интрига. Отразяват и много от живота и размислите на творците от 30-те и 40-те години, които поддържали приятелства с баща ми, обясни Стаменов. Смятам, че писмата трябва да бъдат публикувани, защото са свидетелство за времето, когато е живял Илия Волен, въпреки че не са били написани с тази цел, добави той.
В предговора на „Между любовта и литературата“ Стаменов пише: „На кутията, където се съхраняваха писмата, в края на живота си, майка ми бе написала следните думи, адресирани до мен: „Ице, съхрани ги и раздай на хора, заинтересовани от него.“
Истории от миналото на българската литература
Писмата не само демонстрират и защитават любовта, а също така разкриват много от историята на културния и литературния живот в България, отбеляза проф. Дамянова.
В едно от писмата се разказва как Волен работи в Народния театър като библиотекар и често се прибира с поета Николай Лилиев, с когото живеят на една и съща улица. Една вечер Лилиев казал на Волен: „Илийчо, виж този залез, утре няма да го видиш.“ Всеки ден е уникален, добави Дамянова.
Най-близките приятелства на Илия Волен са с Константин Константинов и сестра му Донка Константинова, с Георги Караславов, както и с поета Атанас Далчев и неговото семейство.
Почти всяка втора вечер се събирахме в дома на Радой Ралин, заедно с изкуствоведа Димитър Аврамов, Рая и Божидар Кунчеви, а Далчев споделяше великолепни истории за 30-те години – не смеехме да го прекъсваме, казва още Дамянова.
Реших да се обърна към Далчев да участва в моята рубрика „Илия Волен – литературни анкети“ и да сподели размислите си за Волен, разказа Дамянова. Първоначално той беше много скептичен и неговият близък приятел Радой Ралин ми помогна да го убедя, допълни тя.
Анкетата е последното интервю на Далчев, който почина месец по-късно. В него той споделя важни разкази, разказа професорът.
„Илия Волен е изключителен писател. След Йордан Йовков и Елин Пелин, той е един от най-влиятелните ни белетристи – талантлив стилист, майстор на фразата и особено психолог. Той е ненадминат, прозорлив творец,“ споделя самият Далчев за работата на Волен.
„Илия Волен – литературни анкети“
Волен дълго не желаеше да се срещне с мен за интервю за „Анкетата“. Аз му звънях почти всяка седмица от август до декември, разказа авторката на книгата. Успях да го убедя, едва когато споменах, че ако не проведем разговора, ще бъда наказана на работното си място, обясни Дамянова. Спечелих неговото доверие, когато той осъзна колко добре се запознала с творчеството му и в продължение на месеци провеждахме срещи и интервюта, в присъствието на жена му, която го подкрепяше.
В началото той беше сдържан, но когато започна да ми разказва за любовта помежду им, разказът му продължи четири часа без прекъсване – беше драматичен и силен. Дори хващаше главата си – зачервен, добави Дамянова.
Илия Волен е творчески псевдоним на Марин Христов Стаменов. Българският писател (13 октомври 1905 г. – 16 август 1982) е бил редактор на „Детско знаме“, на детското списание „Орле“, а също така е сътрудничил на сп. “Златорог” и е работил като редактор в издателство „Български писател“, в списание „Септември“. От 1936 до 1951 г. е библиотекар в Народния театър.
