Продължение от част 1.
Дългата ръка на Анкара, подпомагана от мрежата от имами и джамии, стига далеч извън границите на Турция. В Европа тази мрежа се управлява от базирания е Кьолн Турски ислямски съюз по религиозните въпроси (DITIB) – най-голямата мюсюлманска организация в Германия с клонове из цялата страна. Поне до скоро, политическата роля на джамиите не беше изявена и не се създаваше впечатление, че турските имами обслужват Ердоган или партията му. (Освен джамиите, които се финансират от Дианет, в Германия има и други – на самоиздръжка.)
Но задграничните мисии на турски министри извадиха проблема наяве. Постепенно се навързаха и останалите елементи от пъзела: финансираните от турската държава джамии в Европа, които започнаха да никнат като гъби след дъжд; случаят с имама от „Сехетлик Ками“ и сравнително пресния скандал от края на миналата година, когато депутатът Фолк Бех подаде жалба, че турски имами шпионират в полза на Ердоган.
Турските изселници в Германия се увеличават от началото на 60-те години, когато пристигна първата вълна от гастербайтери, за да поемат черната работа във възстановяващата се следвоенна икономика на Западна Германия. Повечето от тях идваха от Източна Анадола, беден селски район в Турция, чието население стриктно се придържа към исляма. В крайните емигрантските квартали на германските градове започнаха да се появяват импровизирани джамии, обикновено под формата на „помещения за молитва“ в многоетажните жилищни блокове. Tурският ислямски съюз беше създаден през 80-те, главно за да ръководи религиозно изселниците. Напоследък обаче организацията започна да говори от името на турската общност в Германия, а това не се харесва много на левите и на либерално настроените турци.
Турският въпрос излезе на дневен ред в германското общество през 80-те и 90-те, когато немците със закъснение се усетиха, че турското население в страната се увеличава с бързи темпове, а младежите тези семейства са напълнили гимназиите и основните училища. Различните проведени проучвания показваха, че учениците от турски етнически произход имат затруднения при усвояването на учебния материал и че в предучилищните групи преобладават имигрантите. На този фон, не предизвика изненада фактът, че турските емигранти се идентифицират с Турция и нейните традиции, ако и да живеят в Германия.
Според различните изследвания, причините за това се кореняха в дискриминацията и изключването, на което е било подложено турското население в Германия. Никой, обаче, не дълго време не е допускал, че гастербайтерите ще останат завинаги, макар че около 3 млн. души го направиха и съответно – не се е замислят за включването им в обществото. Някои експерти посочиха, че към проблема принос имат турските имами.
Малък брой от ходжите понаучиха немски, а четиригодишните им мандати в Европа не позволяваха да вникнат в ежедневието и проблемите на сънародниците си, чиито живот беше свързан с Германия и които трябваше да се оправят с местната администрация, работодателите си, училищата на децата си и със съседите си.
Като пример за това колко далеч са имамите от своите в Германия, е петъчната проповед, която се получава ежеседмично в джамиите по факса и се подготвя от духовните началници в Дианет. Подобни проповеди се четат и из цяла Турция.
Постепено Ердоган стана автокатичен, а Дианет се превътна в инструмент на неговия режим, а Турският ислямски съюз – в европейския придатък към Партията на справедливостта и развитието. Според изследователката на исляма Сузане Шрьодер, именно чрез Турския ислямски съюз, проислямистката идеология на партията на Ердоган прониква в класните стаи.
Промяната във функциите на Дианет и Съюза привлякоха вниманието на службите са сигурност в Германия, особено след опита за пуч. Реформаторски настроения Ендер Четин само беше принуден да напусне Германия, но полицията задържа ощр лоялните към Ердоган имами, за които службите имаха данни, че са изпращали в Анкара списъци с имената на изселници симпаризанти наГюлен.
Властите в Германия заведоха процес срещу 16 ходжи за „връзки с турското разузнаване“ и претърсиха джамии и апартаменти, конфискувайки компютри и масиви от документи. Германски депутат от турски произход нарече Турския ислямски съюз „политическо прокси на Ердоган“ и поиска правителството да започне разследване. Подобни доказателства за „подривна дейност“ от страна на Анкара, съществуват и в Австрия, Швейцария, Белгия и Холандия. Според турските медии, Дианет е възложил на своите имами в общо 38 европейски страни да събират данни за заподозрените като последователи на Гюлен. Съюзът излезе с официално изявление, че обвиненията са несправедливи и изрази протест срещу обиските.
Германският вестник „Шпигел“, пръв публикувал скандала, написа, че доносите на имамите, с които разполага показват влиянието на Ердоган в германското общество. Според изданието, „една от задачите на Ердоган е да раздели турската диаспора на поддръжници и врагове на режима. В този смисъл, Турският ислямски съюз в Германия е важна част от мрежата за контрол на турската диапора зад граница. Той гледа на организацията като на инструмент за разширяване на властта си в държавата.“
В дена на референдума, 16-ти април ще има разкрити секции в 57 държави, в които живеят турски изселници. В Германия ще се гласува в 13 града, два пъти повече от парламентарните избори през 2015-та, а секциите са разположени в консулските служби и посолството. Няма социологическо проучване как ще гласуват турските граждани зад граница. Освен привържениците на официалната власт, в германия има и опозиционно настроени турски изселници. „най-вероятно Ердоган разполага с данни за опозиционно настроените емигранти“, казва турският журналист Ахмед Кюлакчи.
На разделителната линия между политическите системи на Европа и Турция, мигрантите могат да се окажат ключов фактор за решенията на референдума и за това дали авторитаризмът ще вземе връх в Турция, която е географски свързана с Европа.
Автор: Пол Хокенос, Берлин.
