МФ предлага поправки в Закона за публичните финанси, в сянката на фалита на КТБ

Министерството на финансите (МФ) внесе предложение за промяна в Закона за публичните финанси. Според проекта, който е публикуван на сайта на ведомството, то ще може да изкупува кредитни пакети от закъсали банки. Макар че промените се предлагат в края на август, те не са нещо ново.

И не, няма никаква конспирация тук. Мерките въвеждат в нашето законодателство от една страна Европейската директива 85/ 2011-та, от друга – препоръки от докладите на МВФ и СБ за стабилността на финансовия сектор на България.

Според сега действащото законодателство, министърът на финансите може да оказва подкрепа на банковата система чрез гаранционни депозити.

Поправките предвиждат министърът на финансите да придобива от името на държавата финансови активи или да предоставя публични средства с цел финансова стабилизация.

Когато започна кризата около КТБ един от обсъжданите вариантите беше именно да се предостави ликвидна подкрепа и така закъсалата финансова институция да извърши плащанията си към депозантите. Това не се случи, тъй като в закона нямаше такава хипотеза. На КТБ не беше отпуснат и депозит, макар че законът го позволяваше, но такъв беше даден на ПИБ.

И финансовата институция изпадна в несъстоятелност. Няма лошо държавата под една или друга форма да предотврати банкови фалити, още повече че вече почти 20 години (от 1997-ма) сме в условия на валутен борд и възможностите на БНБ да действа като кредитор от последна инстанция, са ограничени.

Това, което е притеснително, обаче, е че в предложените от МФ промени липсва ред и критерии, по които да се извършва подкрепата към закъсалите банки. А това на свой ред, създава условия за провеждане на непрозрачна фискална политика.

„Прозрачност“ е ключовата дума и по отношение на това, което се случи с КТБ. Вече 3 години след като банката затвори врати, така и няма официална информация – какво точно се е случило. В момента, казват експертите, банковата ситема е свръхликвидна и няма от какво да се притесняваме. От друга страна, краткосрочните депозити със срок до 3 месеца, за четвърти пореден месец бележат, спад средно с около 300 млн. лв. (месечно). А това означава, че парите в банките стават все по-горещи.

Депозитите продължават да растат, по последни данни на БНБ, средно с малко над 7 процента на месец, т.е. хората имат доверие на финасовите институции като цяло. Но, ако някоя банка вдигне лихвите по депозитите, може отново да станем свидетели на депозитния туризъм от 90-те.

Да не забравяме, че и преди 3 години, когато фалира КТБ, пак цялата банкова система беше свръхликвидна. Въпреки това, четвъртата по големина банка изпадна в нестъстоятелност. А ликвидния проблем на КТБ беше следтсвие от друг проблем, който условно може да наречем „политически“ и който продължава да виси като дамоклиев меч над цяката ни финансова и икономическа система.

У нас има много полтикономически въпросителни, например, за т. нар кредитни дружества. Сещате се – това са фирми, собственост на известни, често сенчести фигури, чиито капитали не са следствие от успешна икономическа дейност, а от заети от банките капитали. Въпросът е защо нашитекредитоти отпускат милиони левове на лица, свързани с организираната престъпност.

В други страни това не можа да се случи, защото какво ще прави банката, ако кредитната фирма фалира? В света фалитите се гледа под лупа и ако се установи измама, участниците в схемата, влизат в затвора. У нас никой не влиза в затвора: в най-лошия сценарий собствениците на кредитни дружества заминават в някоя южна дестинация. Във всички случаи – данъкоплатците плащат сметката.

У нас има много практики, различни от Запада. Например, може една фирма с десетилетия да работи на загуба и данъчните да не й почукат на вратата и да питат как става номерът.

В заключение – не мисля, че поправката сама по себе си е лоша. Заразена е, обаче средата, в която ще действа. И преди МФ да променя Закона за публичните финанси, добре би било правитеслството да си измете къщичката от корупция и непопулярни политики. От кумова срама.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари посетете страницата на „Дебати“ във фейсбук!