Правната война на Полша с ЕС започна, когато управляващата партия пое контрола над най-висшия конституционен съд в страната, но сега този орган е толкова нефункционален, че може да провали надеждите на Варшава да получи милиарди от фондовете на ЕС за възстановяване на икономиката.
Конституционният съд трябва да се произнася по това дали законите, приети от парламента, съответстват на полската конституция. Миналия месец президентът Анджей Дуда го натовари с горещия картоф да се произнесе по нов закон, който цели да смекчи спора с ЕС за върховенството на закона, като отстъпи от някои правни реформи.
Законът е от решаващо значение, за да може Европейската комисия да се съгласи да отпусне 36 млрд. евро под формата на заеми и безвъзмездни средства от фонда на блока за възстановяване от пандемията – нещо, което управляващата партия „Право и справедливост“ (PiS) отчаяно иска преди парламентарните избори тази есен.
Но предишните намеси на PiS в работата на съда доведоха до такова объркване, че не е ясно дали съдът изобщо ще може да се събере, за да се произнесе по делото.
В момента тече борба за статута на Юлия Пшилебска, председател на трибунала и лична приятелка на шефа на PiS и фактически управляващ Полша Ярослав Качински.
Поне шестима от 15-те съдии в съда твърдят, че шестгодишният ѝ мандат като председател е изтекъл в края на миналата година – позиция, която тя отхвърля, настоявайки, че мандатът ѝ изтича през декември.
„Няма бунт“, казва пред POLITICO Якуб Стелина, един от съдиите, които поставят под въпрос легитимността на Пшиленска. „Няма правен въпрос дали мандатът на съдия Пшилебска като председател на трибунала е изтекъл, той е изтекъл“.
Пшилебска настоява, че всичко е наред. По-рано тази седмица тя заяви пред полското радио: „Конституционният съд ще се подготви за произнасяне. Скоро ще се съберем за изслушване“. Тя обаче не пожела да се изкаже колко скоро ще се придвижи, като каза само: „Със сигурност няма да отнеме години, както твърди опозицията“.
Тази седмица обаче шестимата съдии написаха писмо до Дуда, в което призоваха да бъде избран нов председател, намеквайки, че ако това не се случи, трибуналът няма да може да разгледа закона за правната реформа, който променя начина, по който Полша разглежда дисциплинарни дела срещу съдии.
В сряда Пшилебска свика общо събрание на трибунала, състоящо се от две трети от съдиите в съда, и получи подкрепата на мнозинството за продължаване на нейното председателство.
„В трибунала няма бъркотия“, написа в Туитър Кристина Павлович, съдия от твърдата десница, която е лоялна на Пшилебска.
Това обаче не слага край на бунта, а означава проблеми за усилията да се вземе решение за конституционността на законопроекта за правна реформа. За да се произнесе по делото, Пшилебска трябва да събере състав от 11 съдии – и ако шестимата бунтовници се окопитят, тя няма да разполага с необходимия брой съдии, за да го направи.
За да се усложнят още повече нещата за PiS, шестимата съдии са смятани за близки до министъра на правосъдието Збигнев Жобро, лидер на по-малкия евроскептичен коалиционен партньор на PiS, който е против всякакво отстъпление в спора с Брюксел.
Опетнено минало
Настоящата ситуация е следствие от хаоса, който обхвана трибунала, когато Дуда и PiS поеха властта през 2015 г. Една от първите им стъпки беше новоизбраният президент да откаже да положи клетва пред трима съдии, посочени от отиващия си парламент. Вместо това новият законодателен орган, контролиран от PiS, избра трима нови съдии, които бяха заклети по време на нощна церемония от Дуда.
„Трима съдии от трибунала изобщо не би трябвало да са там“, каза Якуб Ярачевски, координатор на изследванията в Democracy Reporting International, неправителствена организация със седалище в Берлин, и допълни: „Ако някой от въпросните трима съдии се произнесе по каквото и да било, това е отказ от правото на съд, създаден по закон“.
Качински превърна контрола върху съдилищата в ключова част от политическата програма на своето националистическо правителство. Поддръжниците му твърдят, че това е необходимо, за да се направи съдебната система по-ефективна и да се прочисти от хора, произхождащи от комунистическата система, приключила през 1989 г. Скептиците смятат, че това е начин да се поставят съдиите под политически контрол.
Брюксел споделя това мнение.
„Европейската комисия също така счита, че Конституционният трибунал вече не отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд, установени преди това със закон“, заяви ЕК, когато сезира Съда на ЕС за нарушение на правото на ЕС от страна на Полша миналия месец, отбелязвайки „нередности“ при назначаването на тримата съдии.
Жобро нарече съдебния иск „планирана атака срещу полската държава“.
След като трибуналът премина под контрола на лоялните на PiS членове, броят на разглежданите от него дела рязко намаля. Той се използва за решаване на политически целесъобразни за управляващата партия въпроси – през 2020 г. затяга и без това строгите правила за абортите, а през 2021 г. постановява, че полската конституция има предимство пред правото на ЕС, което влошава и без това лошите отношения с Брюксел.
„В момента в Полша нямаме конституционен съд, който да отговаря на стандартите на една демократична държава“, заяви Борис Будка, ръководител на парламентарната група на „Гражданска платформа“, най-голямата опозиционна партия в Полша.
„Управляващият лагер се нуждае от съд, за да се отърве от законите, които не му харесват, и да подкопае правото на ЕС“, каза Будка.
Тъй като в съда има бунт, а ръководената от PiS коалиция е въвлечена във вътрешна борба за това доколко може да отстъпи по отношение на върховенството на закона, решението по законодателството за съдебната система – както и евентуалното решение на Комисията за отпускане на средствата – все още са далеч в бъдещето.
Текстът е публикуван в „Politico“, негов автор е Войчех Кош. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
