От 1 януари 2026 г. България влиза в нова социално-икономическа реалност, белязана от едновременно повишение на доходите, разширяване на социалната защита и функциониране на държавата в условията на преходен бюджет и нова валута. Минималната работна заплата в страната вече е 620,20 евро, което се равнява на 1213 лева – ръст от 12,6% спрямо предходната година. Увеличението беше предвидено още в края на 2025 г. с постановление на Министерския съвет и влиза в сила заедно с първите практически ефекти от въвеждането на еврото.
Паралелно с месечното възнаграждение нараства и минималната часова ставка, която достига 3,74 евро или 7,31 лева. Това е ключов параметър за редица сектори с почасова заетост, както и за работещите по програми и мерки за заетост, финансирани от държавния бюджет. Според правителствените разчети, по-високият минимален праг на заплащане ще се отрази пряко върху доходите на близо 600 хиляди заети, което превръща мярката в една от най-мащабните социални интервенции за годината.
Ефектът обаче не се изчерпва само с формално наетите на минимална заплата. Повишението автоматично води до корекция на възнагражденията в редица социални и публични дейности. Сред тях са около 83 хиляди лични асистенти, които се грижат за деца и пълнолетни хора с увреждания, както и служителите в социалните услуги, финансирани от държавата.
По-високи възнаграждения ще получат и професионалните приемни семейства, както и всички заети по национални програми за заетост. Така минималната работна заплата отново се утвърждава като ключов инструмент за преразпределение и за ограничаване на ниските доходи, особено в сектори с висока социална значимост.
Наред с доходите, правителството повишава и линията на бедност за 2026 г., която ще бъде 390,63 евро, или 764 лева. Това представлява ръст от близо 20% спрямо предходната година и е едно от най-значителните увеличения на този показател през последното десетилетие. Новият размер беше приет още през септември 2025 г., като целта му е да отрази както инфлационните процеси, така и реалната динамика на доходите и разходите на домакинствата.
Повишаването на линията на бедност има пряко и осезаемо значение за хиляди уязвими хора. С нея са обвързани размерите на редица социални помощи и форми на финансова подкрепа, изплащани по Закона за социално подпомагане, Закона за хората с увреждания и Закона за закрила на детето.
По-високият праг означава, че повече хора и семейства ще имат право на подкрепа, а размерът на помощите ще бъде по-адекватен спрямо реалните нужди. В този смисъл линията на бедност остава не просто статистически индикатор, а ключов механизъм за социална защита и намаляване на неравенствата.
Всичко това се случва в специфичен бюджетен контекст. На 17 декември парламентът прие т.нар. удължителен закон за бюджета, който урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на редовния държавен бюджет, както и бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Законът ще действа за срок до три месеца и цели да гарантира непрекъсваемостта на публичните финанси в условията на забавен бюджетен процес.
По силата на този закон, до приемането на новите бюджети се прилагат всички параметри, действащи към 31 декември 2025 г. – включително бази за осигурителни вноски, размери на пенсии, обезщетения и добавки, както и правилата за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодател.
Важен детайл е, че всички разчети и плащания се извършват в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България, което прави този период първия реален тест за функционирането на публичните финанси в новата валута.
Като допълнителна мярка парламентът одобри и еднократна индексация на възнагражденията в бюджетната сфера за всички служители, които не са на минимална работна заплата.
Индексацията ще бъде в размер на натрупаната годишна инфлация към 31 декември 2025 г. и има за цел да компенсира поне частично ерозията на покупателната способност през последните години. Така правителството се опитва да балансира между фискалната дисциплина и натиска за по-високи доходи в публичния сектор.
В обобщение, 2026 г. започва с ясно заявена социална насоченост – по-висока минимална заплата, по-широка социална защита и компенсиране на инфлацията в бюджетната сфера. Всичко това се случва в условията на преходен бюджет и непосредствено след въвеждането на еврото, което придава допълнителна чувствителност на всяко решение.
Дали тези мерки ще доведат до реално подобрение в жизнения стандарт или ще поставят нов натиск върху публичните финанси, ще стане ясно през следващите месеци, когато страната влезе в първата си пълна финансова година като член на еврозоната.
