Ако се наложи да бъде приет удължителен закон за бюджета, трябва да бъде определен от НС лимит за теглене на нов дълг, на дефицит около 6,4%. Това прави около 13-14 млрд., каза в кулоарите на парламента финансовият министър Росица Велкова.
„Двете най-големи парламентарни групи твърдят, че ще търсят вариант за постигане на 3% дефицит на начислена основа. Няма технически как да има увеличение на изплащаните средства с 20%, защото сме по силата на удължителен закон. Само при изменения и допълнения може да стане“, обясни тя.
През март Велкова хвърли „бомбата“ в общественото пространство
с публикуването на доклад, според който държавата фалира. Тогава се наложи всички финансисти вкупом да й обясняват, че държавата не само няма да фалира ами има рекордни излишъци, рекордно нисък дефицит (около 2,9% за миналата година), нещо което е рядко срещано в ЕС
Никога не съм имала притеснения, че по линия на изпълнението няма да бъде постигнат по-нисък дефицит от този, който беше разчетен, тъй като вече се виждаше, че има проблем с усвояване и извършване на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), има спестявания и в европейските средства в разходите, така че в 2022 г. целта, която си бяхме поставили в Министерство на финансите (МФ), беше дефицитът да бъде под 3% на начислена основа. Това заяви служебният министър на финансите Росица Велкова на изслушване в парламента, .
„Проблемът, който идва в 2023 г. и следващи години, е, че неща, които не са се реализирали, не са се случили като разход в 2022 г., с ускорени темпове трябва да се случат през следващите години“, каза Велкова и добави, че такъв пример е ПВУ, защото към момента той трябва да приключи на 31 декември 2026 г., вече се
започва дебат за удължаване на сроковете,
но все още няма подобно решение.
Служебният финансов министър посочи, че фискалният резерв на България намалява. Велкова подчерта, че в началото но година той е бил 11,9 млрд. лв., от които 10,8 млрд. лв. в сметки на Българската народна банка (БНБ). Тя съобщи, че към месец май фискалният резерв намалява до около 10,3 млрд. лв., а в сметки на БНБ до 9,6 млрд. лв. Велкова обясни намаляването на фискалния резерв основно с разходите за пенсии, които са 1,4 млрд. лв.
Тя съобщи още, че се отчита спад и на приходите от ДДС, като посочи, че към 30 април те са 4,9 млрд. лв., или това е със 143 млн. лв. по-малко спрямо същия период през 2022 г. Велкова отбеляза, че максимално са напрегнали приходната част в частта данъчно-осигурителни приходи. „Няма резерви за постигане на по-високи приходи, които сме разчели в проектозакона за бюджет 2023. Ако няма някаква промяна на данъчното законодателство, няма резерви в приходната част на закона за бюджета“, заяви тя.
Велкова е категорична, че ако до 11 юни т.г. няма приет бюджет за 2023 г., България трябва да премине към нулево салдо от 12 юни, което означава рязко спиране на финансирането на системите. Причината е, че сега действащият „удължителен закон“ за бюджета ще важи до 12 юни 2023 г.
Дали зад поредната порция с всяване на страх стои президентът Румен Радев. През март се видя, че и той може да сбърка. Или да даде лоши заповеди. Което и да е, рано е цялата власт да се концентрира в едни ръце.
Още вътрешнополитически новини – четете тук
