Съединените щати и Русия се споразумяха да направят общо изявление за вчерашните преговори, посветени на войната в Украйна, предаде ДПА, като се позова на руски медии.
Съвместното изявление ще бъде публикувано днес, съобщиха държавните новинарски агенции ТАСС и РИА Новости, като се позоваха на източници от руската делегация, участвала във вчерашните разговори в Рияд. Други детайли за срещата няма.
Американските и руските представители разговаряха в продължение на около 12 часа.
Предполага се, че централна тема на срещата при закрити врата в Рияд, е било гарантирането на примирие като първа стъпка към слагането на край на войната в Украйна, която продължава вече повече от три години.
Руската делегация беше предвождана от Григорий Карасин, който е председател на комисията по външни работи в горната камара на руския парламент, и Сергей Беседа, който е високопоставен представител на разузнавателните среди и близък довереник на руския президент Владимир Путин.
Карасин заяви вчера, че „не всички преговори трябва да завършват с дълги документи и споразумения“.
По-рано говорителят на Кремъл Дмитрий Песков беше казал за ТАСС, че не се планират документи.
Карасин подчерта, че е важно САЩ и Русия да са в постоянен контакт и да разбират гледните си точки. „Успешно се справяме с това“, изтъкна той.
Американската делегация в Саудитска Арабия включва няколко екипа, като в нея влизат както специалният пратеник на САЩ за Украйна Кийт Келог, така и американският съветник по въпросите на националната сигурност Майк Уолц.
Американските представители вече проведоха в неделя първоначални разговори с преговорния екип на Украйна, които украинският министър на отбраната Рустем Умеров нарече „конструктивни и информативни“. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че руско-американската среща ще бъде последвана от още един кръг разговори между американските и украинските представители.
Проведените в Рияд преговори между Русия и САЩ за спиране на войната в Украйна са сред водещите теми за световния печат.
Първият ден приключи без новини за прекратяване на огъня, отбелязва британският в. „Телеграф“. Преговорите продължиха 12 часа.
Руската страна омаловажи оптимизма за бърз прогрес, показан от пратеника на Тръмп Стив Уиткоф, който беше изразил надежди за напредък по черноморската сделка, отбелязва в. „Вашингтон пост“.
В същото време Украйна се опасява от руска пролетна офанзива, подчертава френският в. „Фигаро“. Дните се удължават, терените стават по-сухи, на фронтовата линия заплахата от руска офанзива се появява отново. Украинските власти предупреждават, че руски войници се струпват в няколко точки от фронта и смятат, че Москва може да иска да отбележи териториални придобивки, преди да преговаря.
Докато руската дипломация говори за прекратяване на огъня, армията реорганизира силите си по няколко направления на фронта, подчертава френското издание.
Както всички се опасяваха, очакваха или се надяваха, в зависимост от коя страна на барикадите се намират, преговорите в Рияд за бъдещето на Украйна отново не постигнаха много. Володимир Зеленски беше предупредил, че разговорите ще бъдат „технически“, а руснаците предупредиха през уикенда, че преговорите ще бъдат „трудни“, отбелязва френският в. „Либерасион“.
Бързото прекратяване на огъня под егидата на САЩ остава малко вероятно по много причини, смята френското издание. Владимир Путин продължава да говори за „първопричините“ на конфликта, които трябва да бъдат отстранени, като има предвид желанието на Киев за суверенитет и неговите атлантически и европейски амбиции. Руският президент продължава да изисква прекратяване на обмена на разузнавателна информация и на западната военна помощ за Украйна като предварително условие за примирие.
Володимир Зеленски, от своя страна, е вписал членството в НАТО в украинската конституция, изисква осезаеми гаранции за сигурност и ежедневно призовава съюзниците си да не пестят сили за подкрепа за Украйна.
Преди срещата говорителят на Кремъл Дмитрий Песков беше заявил, че дневният ѝ ред ще включва Черноморската инициатива за безопасен износ на зърно и всички аспекти на нейното подновяване. Той също така заяви, че руският мораториум върху ударите по украинската енергийна инфраструктура остава в сила въпреки съобщенията за продължаващи украински атаки срещу руската енергийна инфраструктура, напомня „Либерасион“, като отбелязва, че междувременно при руски удар по украинския град Суми бяха ранени 88 души, включително 17 деца. По данни на властите са били засегнати жилищни сгради и инфраструктура, повредено е било едно училище
„Вместо да прави празни изявления за мир, Русия трябва да спре да бомбардира нашите градове и да прекрати войната срещу цивилното население. Всяка дипломация с Москва трябва да бъде подкрепена с огнева мощ, санкции и натиск“, реагира украинският външен министър Андрий Сибига.
Русия вероятно ще бави преговорите, опитвайки се да завоюва възможно най-много украински територии, подчертава френското издание.
Позициите на Москва и Киев по отношение на приемливите условия за мирен договор остават далеч едни от друг, без да има признаци, че президентът Владимир Путин се е отказал от някоя от максималистките си цели във войната срещу Украйна, отбелязва британският в. „Гардиън“.
Руската страна постави няколко максималистки условия за всякакво дългосрочно споразумение – но повечето от тях не са приемливи за Киев и неговите европейски съюзници. Те включват спиране на всякаква чуждестранна военна помощ и обмен на разузнавателни данни с Украйна, ограничения върху размера на въоръжените ѝ сили и международно признаване на четирите украински региона, които Русия незаконно анексира след инсценирани референдуми през 2022 година. Кремъл също така отхвърля всякакво присъствие на западни войски в Украйна – нещо, което Киев смята за съществено за осигуряването на трайни гаранции за сигурност.
В същото време Украйна запазва силен скептицизъм към всякакви споразумения с Русия, като посочва предишни случаи, в които Москва не е спазвала ангажиментите си, отбелязва британското издание.
Очаква се днес високопоставените американски разузнавачи да публикуват текущата си оценка за Русия. Служителите на американската администрация обаче са притиснати между това, което техните анализатори смятат и това, което президентът на САЩ иска да чуе, отбелязва в. „Ню Йорк Таймс“.
Източник: БТА
Още международни новини – четете тук
