Има българи, които и след смъртта си се помнят и уважават, заради оставената светла диря в своя съзидателен живот. Един от тези личности на страната ни е генерал лейтенант Митьо Кисьов.
Съдбата ме срещна с него преди 26 години, месеци след така наречените промени у нас. Бях помолен да се включа в предизборната кампания на генерала, издигнат за кандидат за народен представител за Велико народно събрание.
Спомням си, че лятото на 1990 г. се позвъни у дома и пред мен застанаха в генералската си униформа г-н Кисьов и Никола Българенски (дългогодишен директор на Дирекция „Язовири и каскади”), който каза, че ще бъде негов застъпник в предизборната борба.
Виждах военоначалника за първи път, но от майка си бях чувал за именития военен. Запознахме се, и още тогава пристъпихме към действие, за да може за краткото време, с което разполагахме, да се популяризира и покаже на хората кой е ген. Кисьов. Знаех, че е от най-титулованите ръководители в БНА, че е работохолик, честен и доблестен човек, но исках още да науча от неговата биография. Така се роди идеята да започна представянето му с едно интервю, което показваше личността на кандидата за депутат.
За тези, които нищо не знаят много за генерала ще кажа, че е роден през 1926 г. в село Маноя, Дряновско. Завършва ВНВУ „Васил Лаевски” в старопрестолната столица. Усъвършенства своите знания във Военно-техническата академия в София, а после и висши командно-инженерни курсове в академия „Куйбишев” в Москва, както и Военно-транспортната академия в Ленинград.
Той извървява всички степени на военната йерархия – от командир на взвод до бригаден командир. С указ ген. Кисьов е назначен за началник-щаб на Главното управление на строителни войски, а през 1974 г. за началник на войските на Министерството на транспорта, където се пенсионира през 1992 г.
Под негово ръководство строителните войски участват в изграждането на автомагистралите „Хемус” и „Тракия”, десетилетия преди днешния премиер Бойко Борисов да реже лентички по продълженията им. И сигурно километрите пътища, дело на генерала са повече от тези, които са построени днес. Кисьов участва в обновяването на железопътните линии и гари на Пловдив, Стара Загора, Карнобат, Горна Оряховица, Русе и други.
Той има голям принос и в изграждането на много обекти и в Дряновската община. По негова инициатива в района на Дряновския манастир се построи почивната база за служителите от транспортни войски.
Удостоен бе със званието „Герой на социалистическия труд”, получи ордените „Георги Димитров” и „Червено знаме на труда”. Бе председател на професионалния футболен клуб „Локомотив” – София, като има своя принос за развитие на спортното майсторство у нас. През целият си съзидателен живот генерал Митьо Кисьов работи за българския суверенитет и държавност, като и след пенсионирането си остана активен общественик. Той напусна този свят на 16 октомври 2011 г., но делата му ще живеят в полза на следващите поколения.
