Все по-малко млади българи искат да емигрират. Това каза доц. Борис Попиванов от Института по социология „Иван Хаджийски“ при представяне на резултатите от „Изследвания за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019“, организирано от фондация „Фридрих Еберт“.
Според него емиграцията се схваща не като преломно събитие в живота, а като един от многото житейски избори, които могат да се предприемат и да се отрекат много скоро след това.
Наблюдава се сериозно увеличение на хората, които заявяват своя отказ от емиграция.
Ако през 2002 г. те са били 14 %, през 2018 г. този процент е 61%, каза доц. Попиванов.
Допитването е проведено сред млади хора на възраст между 15-29 години едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа през 2018 г.
Теренното проучване в България е извършено от „Галъп Интернешънъл“. Днес бяха представени данните за нагласите и възгледите на младите хора в България.
„Самото изследване от една страна дава очаквани резултати в много посоки по отношение на индивидуализацията на младите хора, на тяхната еманципация, на стремежа им да се реализират себе си в различни посоки. Заедно с това си появяват нови тенденции. Според нашите данни се засилва консерватизмът на българската младеж. Ако през 90-те години имаше много силен поколенчески конфликт, младите хора не приемаха ценностите, възгледите и поведението на своите родители, то през 2018 и 2019 виждаме припокриване на тези възгледи. Има все по-голяма степен на семеен конформизъм“, каза Попиванов.
Той обясни, че младите сближават позициите си със своите родители по отношение на ценностите, религията, дори и по политически въпроси.
От данните става ясно още, че едва 7% от запитаните се интересуват от политика.
Съща така 50% от запитаните нямат желание за политическа кариера, което поставя в риск възпроизводството на политическия елит.
Данните показват също така, че през 2018 г. 24% от младите са с десни убеждения, 7 % с леви, а 23% с центристки.
Борис Попиванов разкри още, че младите хора предпочитат да остават по-дълго в дома на своите родители, но не заради финансова невъзможност да живеят самостоятелно, както е било назад във времето, а защото им е приятно и им харесва да живеят при тях. В чужбина изключение прави само Словения.
По отношение на трудовата заетост стана ясно, че младите хора бързат да станат част от трудовия пазар.
„Постоянно се оплакваме, че най-умните напускат страната. Все повече това се променя в посока на по-нискоквалифицираната работна сила. Вече нямаме само „изтичане на мозъци“, но и на „изтичане на ръце“, която също търси своята реализация навън“, подчерта социологът и посочи, че най-предпочитано място за емиграция е Германия следвана от Великобритания.
По думите на Хелене Кортлендер от фондация „Фридрих Ебер“ целта на проучването е то да предизвика дискусия и да стане предпоставка за създаване на младежки политики от страна на държавата.
За първи път такова мащабно проучване е направено през 1968 г.
