Процесът на адаптация при млади и съзнателни индивиди, преминаващи от лев към евро, е по-лесен; обаче напускането на познатата среда предизвиква страхове. Психотерапевтът Нели Лесер сподели това за БТА. Завършила икономическо образование във Варна, тя напуска България през 90-те и се установява в Германия, последвано от САЩ, където изучава психология и психотерапия. Сега е преподавател в Barry University в Маями, САЩ.
Според Лесер, българският народ е силно потиснат; убеждения като „преклонената глава сабя не я сечe“ и страхът от мнение на другите натоварват психичното здраве на хората. Когато не можем да изразим себе си, потискаме емоциите си, което изразходва ненужно енергия, вместо да живеем пълноценно. Психиката на потиснатото дете се конфигурира така, че да оцелява в семейната система, търсейки одобрение, а не да проявява амбиция, което води до възрастни, които не познават себе си и действат в угода на родителите им.
Тревожност у българите
Често наблюдавам как майките в България се страхуват от обществените оценки за децата си, коментира Лесер. Страховете на родителите се предават на децата, а вместо да се интересуват от щастието на децата, те се тревожат за техните академични успехи. Лесер съветва родителите да имат вяра в децата си, за да не пораснат те тревожни. Българите често вярват в чуждото мнение, а не в своето, никой не ни е научил нашият вътрешен глас да бъде по-важен от на другите. Когато питам жени какво искат, те споделят само своите нежелания – не знаят какво би ги направило щастливи и се фокусират в негативното. Фокусът и енергията ни определят живота ни, допълва Лесер.
Негативизъм и позитивизъм
Сравнявайки българите и американците, наблюдаваме, че при американците често се демонстрира изкуствена усмивка, зад която се крие фалшив позитивизъм. Според Лесер, българите са искрени и изразяват своите емоции, но негативизмът е доминиращ. Постоянното оплакване от живота и политиката не решава нищо; вместо това, това само затвърдява негативната представа. Липсата на самоувереност и любов кара хората да търсят щастие отвън, което е невъзможно.
Хора без дефицити
Всички ние носим травми от родителите си. Някои деца растат с по-леки, а други с по-сериозни травми, които затрудняват постигането на лекота и усещането за изобилие. Липсата на родители е огромна загуба. Съществуват съвременни терапевтични методи за справяне с тези травми и за осъзнаване на индивидуалността. Когато човек разбере, че не трябва да бъде зависим от семейството си, може да води щастлив живот. Всеки идва на света с уникален талант и призвание, и много от нас не осъзнават какво ги прави щастливи, тъй като загубиват себе си. Психосоматичните заболявания често са резултат от потиснати емоции и незадоволена агресия.
Страх от приемането на еврото
Когато психиката напуска зоната на познатото, настъпва стрес. Нели Лесер вярва, че много хора ще почувстват страх пред новото, а незавършеното справяне с предишните страхове ще породи нова тревожност в контекста на еврото. Според нея, непочистената тревожност води до физически заболявания и лични конфликти.
По-адаптивни ли са младите хора
Младите хора до 35 години са по-енергични и са способни да преодоляват предизвикателства по-лесно. Въпреки това, кризата на средната възраст, която настъпва по-рано, предизвика психическо изчерпване, когато разберем, че целите ни не водят до реално удовлетворение. След като постигнем материални желания, радостта от тях е краткотрайна и често ни оставя с чувство на неудовлетвореност. Такъв период изисква осъзнаване на истинските ни потребности, понякога дори водещи до зависимости.
Кой по-лесно ще приеме промяната
Хората, които са стигнали до интеграция на своята психика и не потискат себе си, по-лесно ще приемат предстоящите промени. Ние сме много силно повлияни от забраните, които си налагаме, а колкото повече отхвърляме, толкова по-трудно е да приемем новостите. Конформизмът води до загуба на себе си. Лесер съветва хората да се съсредоточат върху себе си и да изследват собствената си сила за промяна, вместо да търсят виновни. Тази трансформация може да повлияе положително на бъдещите поколения и да доведе до изграждане на ново общество, в което смелостта да се излезе от зоната на комфорт е основа за развитие на личността.
Тревожност заради реалността
Когато физическите нужди не са задоволени, тревожността у нас нараства, и е трудно да повярваме в промяната. Възможността за нова реалност може да бъде постигната само с дисциплина, вяра и воля. Необходими са усилия, за да видим ситуацията от нов ъгъл. Осъзнатите индивиди взимат правилните решения и разбират, че всеки има свой опит. За преобразуването на негативното в положително, ние трябва да започнем от себе си – да опитаме да управляваме емоциите си, вместо да търсим отговорност у другите.
