Вчера енергиен олигарх, а днес синдикален енергиен лидер изплюха камъчето – производството на ток от въглища щеше да си е ОК, ако не беше търговията с емисии на ЕС. Синдикалният лидер видя дори за резонно тя да се промени, а не нашият сектор. Идея далеч не толкова чужда и на много наши демократи карбонисти.
Това – както и случая със земеделския протест – показва, че много хора със съветско мислене си предпочитат СССР пред ЕС. И искат ЕС да се промени, за да се чувстват като в СССР. Където някой постоянно произвеждаше загуби, а всички други ги покриваха.
Така например, земеделците искат хем да получават евросубсидии, хем да бъдат освободени от акциз на горивата и хем да им бъде затворен пазара за конкуренция- за им се пласира стоката с желана от тях печалба. Никой не каза – “ама чакай сега, ние нали получаваме субсидии, а украинците не именно, за да бъдем конкурентоспособни на европейския пазар? И че за да сме на него има правила на свободна търговия, които ЕС, който ни дава субсидиите изисква да се спазват?”
А днес миньорите казват – “Не щем европейски помощи, за да се променим. Искаме да няма включени емисии в нашата цена, за да можем да продаваме тока си – така че да имаме работа до 2038 г. или дори до изчерпване на запасите. Какво ни интересува, че България е в ЕС, който извършва зелен преход? Какво ни интересува, че сме страната с най-мръсния въздух, с най-много заболявания, с най-голяма смъртност, със зачестяващи климатични бедствия? Искаме гарантирани работни места, независимо дали някой има нужда от продукцията ни”.
И какво се случва – земеделците протестират, отлично знаейки, че забраната за внос на украинско зърно изтича на 15 септември. Уж били обидени на “терористи”. И плашат със заличаване на селското стопанство у нас. Но не искат да преговарят, а властта да дойде на пътя да приеме техните условия, формулирани от КОЙ?
Енергетиците протестират отлично знаейки, че крайният срок за плановете, нарочно саботирани от радевия кабинет, изтича на 30 септември. И че такива планове не могат да гарантират всички работни места, защото това е все едно поемане на държавен дълг. И плашат с унищожаване на нашата енергетика. Но не искат да преговарят, а да дойде властта на пътя да приеме техните условия – формулирани от КОЙ?
А КОЙ не се занимава с обсъждане исканията на протестите, а натиска премиера и правителството да приемат условията. Иначе ще се намесят да “помагат”. Очаквайки оценка на “помощта” в урните след месец.
А медиите не се интересуват от мнението на мандатоносителя за протестите, а първо от това на КОЙ във всяка емисия.
Добре, че КОЙ не беше на власт, когато трябваше да се затварят ядрените реактори, Кремиковци, руското газово кранче и пр.
Че оставането му във властта с нашите пари щеше да ни излезе през носа.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
