Много бременни жени и майки не са наясно с правата си поради недостатъчно информираност. Този коментар бе направен от участниците на конференцията „Равнопоставеност и права на жените: предизвикателства, застъпничество и стратегически действия“ в София, организирана от българска платформа на Европейското женско лоби.
Специалисти обсъдиха системните проблеми, свързани с нарушенията на трудовите и социални права на жените по време на бременност и майчинство в един от панелите.
Адвокат Анелия Йончева посочи, че през 2024 г. са отказани 2930 молби за парично обезщетение, без конкретен мотив. „Правата на бременните и майките са регламентирани в множество закони и подзаконови актове. Проблем е, че много от жените не знаят какви права имат в този период. Много често те нямат средства дори за юридическа помощ и работодателите се възползват от това“, подчерта тя.
Йончева описа и важните права на жените, включително безплатната акушерска помощ и освобождаването от такси за бременни. За спазването на тези права обаче остава неясно, добави тя.
Мая Генева от фондация WomanUp потвърди, че бъдещите майки нямат достатъчна информация относно правата си. „Проведохме обучения в пет града, за да повишим информираността на жените през бременността и майчинството. Наблюдаваме недостиг на информация, жените не знаят какви права имат и къде да ги намерят. Липсва наръчник, който да описва правата и процедурите по време на раждане“, каза тя.
Генева подчерта, че в болниците има несъответствия. Според нея, в някои учреждения партньорът на бъдещата майка може да бъде с нея по време на раждане, а в други – не. Тя също така акцентира на информираните съгласия: „Имали сме случай, в който на жена по време на секцио е предоставен документ за прочит. Често информираните съгласия се дават в момент, когато жените не могат да четат дълги текстове“, добави тя.
По време на конференцията Женя Димитрова сподели резултати от проучване на Momfident в България – мобилно приложение, свързващо изследвания и изкуствен интелект. Данните показват, че 6% от майките имат диагноза следродилна депресия, а всяка четвърта има съмнения за депресия през първата година след раждането. Тя също огласи процента на щастие сред майките, като 63% от тях показват високи нива на удовлетвореност, а девет от десет се чувстват близки и горди от децата си. 23% от майките са имали мисли за самоубийство, а две от пет редовно изпитват вина и натиска на общественото мнение.
Наталия Иванова-Маврова от фондация TimeHeroes акцентира на нагласите относно връщането на майките на работа. „Много от тях искат да развиват професионалните си умения по време на майчинството. 96% изразяват желание да участват в обучения“, отбеляза тя.
„Проведохме фокус група през ноември с участието само на жени. Обсъждахме как компаниите да преодолеят притесненията си за майките, които се връщат на работа. Интересното е, че страховете и на жените, и на работодателите съвпадат. Жените се страхуват, че са забравили как да работят с „Ексел“, а работодателите са притеснени от отсъствията на служителките заради децата“, добави тя. Според нея, желанието на майките е да имат гъвкаво работно време и ментори, които да ги подкрепят след завръщането на работа. „В някои компании майките не са включвани в важни пътувания и срещи, защото се смята, че децата им могат да се разболеят“, допълни тя.
Венко Сабрутев, народен представител от „Продължаваме промяната“, сподели данни от проучване за младите семейства. Резултатите показват, че основна пречка за деторождението са финансовите средства. Вторият основен проблем, изтъкван от родителите, е недостатъчният брой детски градини и ясли. Годишно в София остават неприети 10 000 деца – 7000 в ясли и 3000 в детски градини, подчерта той.
Според статистика от 193 държави-членки на ООН, само 11% от народните представители са жени, като само шест държави са достигнали целевия праг от 50%, посочи Деница Симеонова от „Продължаваме промяната“.
По време на първия панел на конференцията беше обсъдено насилието в семейството и предстоящото приемане на Директивата на ЕС за борба с насилието над жени и домашното насилие в българското законодателство. Главен инспектор Зорница Шуманова, национален координатор на МВР по въпросите на домашното насилие, информира, че България има срок до 14 юли 2027 г. за транспониране на директивата.
