Модернизацията на българската армия ще продължи активно и през следващото десетилетие. Това предвижда нова правителствена програма, приета миналата седмица. Тя отчита промяната в схващанията за водене на бойни действия, провокирана от войната в Украйна. Какво предвижда планът на кабинета?
Ракетна система за залпов огън HIMARS, бойни дронове от среден и висок клас, бойни вертолети, противоминни кораби и ракетни катери. Това е новото въоръжение, с което България планира да модернизира армията си в следващото десетилетие.
Кабинетът на Николай Денков прие през миналата седмица на свое закрито заседание Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г., чиято незасекретена част е достъпна на правителствения сайт за правна информация. Тя предвижда финансиране от над 18,2 млрд. лв.
В тази сума обаче влизат и вече сключените договори за два транша изтребители F-16, нови патрулни кораби и подготвяната в момента сделка за бойни машини „Страйкър“ – за общо над 8,8 млрд. лв.
Така оставащите средства за продължаване на модернизирането на армията до 2032 г. са в размер на 9,4 млрд. лв. Тези сметки са направени при отделяне на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана.
През есента правителството активизира плановете си за обновяване на въоръжението на военните сили на фона на продължаващата война на Русия срещу Украйна.
Преди седмица Народното събрание ратифицира договора на България със САЩ за придобиването на близо 200 бойни машини „Страйкър“. Целта е с тях армията да оборудва механизирана бригада, с която да изпълни един от ангажиментите си като член на НАТО.
Планираните проекти за модернизиране на въоръжените сили на страната са общо 13. Те са подредени по приоритети спрямо способностите, които трябва да придобие армията с усвояването на новата техника.
В какво ще инвестира армията до 2032 г
- Основна бойна техника за батальонни групи на Сухопътни войски
- Нови трикоординатни радари
- Брегови противокорабни ракетни комплекси
- Комуникационно-информационната поддръжка на дивизионен щаб
- Зенитно-ракетни комплекси със среден/голям обсег на действие
- Система за противовъздушна отбрана (ПВО) на механизирана бригада
- Ракетна система за залпов огън с повишена мобилност (HIMARS)
- 155 мм гаубици
- Безпилотни летателни системи от среден и висок клас с ударни възможности
- Бойни вертолети
- Противоминни кораби
- Способности за преодоляване на сухи и водни препятствия
- Ракетни катери
Освен закупуването на техника, правителството предвижда и 4 инфраструктурни проекти. Става въпрос за ремонт и оборудване на щаб на дивизия, изграждане на база край Ямбол за бойната група на НАТО и за модернизиране на пристанища на военноморските сили (ВМС) в Бургас и Варна. За сключването на всеки договор на стойност над 100 млн. лв. в областта на отбраната е необходимо съгласието на парламента.
Как войната в Украйна променя схващанията
В правителствената програма се отбелязва, че развоят на войната в Украйна вече променя схващанията за това как се водят бойни действия.
В документа се отбелязва, че продължаващият вече година и десет месеца военен конфликт потвърждава „необходимостта от механизирани формирования с висока мобилност, защита и огнева мощ, съвременни системи за противовъздушна/противоракетна отбрана, борба с противника на море, системи за разузнаване и електронна война“.
Правителството отбелязва в програмата си, че модерната отбрана изисква също използване на „дистанционно управлявани системи по суша, въздух и вода, артилерия и способности за контрабатарейна борба, реактивни системи и използването на високоточни оръжия и боеприпаси“.
Макар че авторите на документа са посочили като особено ефективни „дистанционно управляеми и автономни летателни и морски системи“, планът не предвижда закупуване на малки дронове камикадзе и средства за електронна борба. Именно те са от ключово значение за успехите на украинската съпротива срещу руската армия.
Въоръжение от 80-те и харчене без план
Приемането на правителствената програма за модернизация на армията в следващото десетилетие идва на фона на констатацията, че състоянието ѝ е незадоволително. Тя фигурираше в доклада за състоянието на отбраната през 2022 г.
Като основни причини за това бяха посочени изоставането на модернизацията и големият брой на незаети длъжности в армията.
Българските въоръжени сили все още разчитат на техника, произведена преди 1990 г. в бившия СССР. За да бъде обновена тя, през последните години все пак бяха сключени няколко по-големи договори.
През 2019 г. беше сключена сделка за 8 изтребителя F-16 за 1,256 млрд. долара. В края на 2022 г. парламентът одобри покупката на още 8 изтребителя F-16 от САЩ. Първите самолети трябваше да бъдат доставени през 2023 г., но този срок се удължи с две години заради нарушените по време на пандемията от COVID-19 вериги на доставки.
През 2020 г. беше подписан и договор за строителството на два нови бойни кораба от типа лека фрегата за 1 млрд. лв. Първият от тях трябва да бъде предаден на Военноморските сили до края на 2025 г., а вторият – през 2026 г. Третият най-важен проект в последните години е за нови бойни машини за пехотата.
Между 2003 и 2018 г. армията е получила близо 2 млрд. лв. за модернизация и превъоръжаване, но от изразходването им не са добавени почти никакви способности.
Такъв е случаят с договора от 2005 г. за 12 транспортни вертолета „Кугър“ и 6 морски вертолета „Пантер“ за Военновъздушните сили (ВВС). При първия кабинет на Бойко Борисов „Пантери“-ите бяха намалени наполовина, а „Кугър“-ите бяха закупени без бронировка и въоръжение, въпреки че предназначението им беше за защита на пехотата. По тази причина сега се използват само като транспортни машини, ако са в изправност.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални анализи – четете тук
