Монтана – един римски град в 21 век

Община Монтана се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

Релефът на общината е ниско планински и хълмист на юг и слабо хълмист до равнинен на север. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина.

В пределите на община Монтана попадат северните склонове на Широка планина и тук се издига най-високата ѝ точка Пешин връх (937 m). Северно от село Долно Белотинци, в коритото на река Огоста се намира най-ниската точка на община Монтана – 115 m н.в.

През територията на община Монтана минават реките Огоста, Цибрица и Лом.

Град Монтана

Град Монтана се намира на река Огоста в предпланински район на север от Стара планина заобиколен от изток от възвишението Пъстрина (555 м) и от юг от Монтанското бърдо (307 м). На югозапад от града се намира язовир „Огоста“.

Климатът е умерено континентален, със студена зима и горещо лято.

История

Наследник е на старото римско крепостно селище Кастра ад Монтанензиум (Крепост в планината). След археологически разкопки е установено, че дългият живот на селището е започнал първоначално по рида Калебаир, на левия бряг на р. Огоста. Стратегическото място на важни пресичащи се пътища и буйният карстов извор (сега каптиран) определили местоположението на римския град.

В III век е най-значителният град в римската провинция Дакия, под името Рипензис, но по-късно той е унищожен е от варварите.

През средновековието е малко, незначително селище.

По време на турското владичество се споменава за първи път под името Кутловица (славянско по произход) в документ от 1575 г..

Освобождението (1878) го заварва с името Голяма Кутловица (река Огоста го деляла от Малка Кутловица) и с по-малко от 1000 жители.

През 1891 г.. е обявено за град, кръстен Фердинанд, на името на тогавашния български княз (по-късно цар). По това време вече е занаятчийски център и голям пазар за добитък. За ускореното развитие на града допринася прокарването на жп линията Бойчиновци-Берковица (1916), която минавала и през град Фердинанд.

След Първата световна война тук се заселват много бежанци от Царибродско и Босилеградско.

През 1945 г. градът е преименуван на Михайловград, а през 1993г. отново, след около 20 века, приема името Монтана.

Култура и забележителности

Сред основните забележителности на града са Историческият музей и Художествената галерия “Кирил Петров”, Драматичният театър, а по-известните исторически паметници и местности са архитектурният комплекс „Лапидариум“, историческата местност Кале баир, „Ашиклар Еко“, Язовир „Монтана“.

Миналото на Историческия музей в Монтана е част от богатата история на България. Създаден е през 1951 г. и в началото е бил Музей на Септемврийското въстание. Вече 50 години музеят издирва, събира, съхранява и популяризира културно-историческото богатство в региона. През 1991 г. е преобразуван в Исторически музей, поради политическата си ориентация и събираните ценни експонати от богатата история на областта. Музеят има археологически, етнографски и редица други отдели, свързани с различни части от историята.

Друга забележителност на града е Държавният архив – съхранява безценно документално богатство от всички сфери на обществения, политическия, културния и икономическия живот на региона.

Можете да посетите и Художествената Галерия “Кирил Петров”. По мнение на специалистите това е една от най-богатите художествени галерии в провинцията.

Южно от града, на хълма Калето се намират останките от римската крепост „Кастра ад Монтанезиум“. Селището датира от праисторически времена. Първите му обитатели са живели през каменно-медната епоха. В по-късен период, мястото се обитава от тракийското племе трибали, които построяват крепост за защита от нападатели. Именно оттам идва името на града.

Лапидариум – археологическа експозиция на открито, която се намира в града. Експозицията е настанена в градинка и включва 56 паметника, които са открити в региона. Всеки един от паметниците е обявен за културна ценност.

„Старата баня“ – намира се в самия център на града. Построена от местното мюсюлманско население през XVIв. Има предположения, че банята е съществувала още по Римско време. Доказателство подкрепящо теорията е открития захранващ водопровод от римската епоха.

Градски парк „Монтанезиум“ – едноименният парк се намира в центъра на града и предлага забавления за малки и големи. В парка има езеро, заобиколено от различна зеленина и пейки, детска площадка и фитнес на открито. Паркът е приятно място за спорт, разходка и отдих.

Музейният обект Михайлова къща, открит през 1955 г. като къща- музей “Христо Михайлов”, е най-старият запазен паметник в архитектурно – строително отношение на територията на гр. Монтана. Михайловата къща е единствената реставрирана и консервирана късновъзрожденска къща в град Монтана. В къщата е подредена етнографската експозиция “В света на баба и дядо”, която представя градския бит от края на ХIХ и началото на ХХ в. Запазен е и кът на патрона Христо Михайлов, чието име носи града по време на социализма.

Язовир Монтана се намира южно от града – прекрасно място за почивка, спорт, воден туризъм и риболов.

В Монтана се провеждат Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“ и на всеки две години стотици хора се събират на традиционния конкурс за нови творби за духов оркестър „Напеви от Северозапада“.

Само на 22 км западно от града се намира Лопушанският манастир.

В околността има множество почивни бази и заведения. В района има редовни автобусни линии.

Проблемите, пред които е изправена общината

Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Резултатите на учениците са изключително ниски и през 2021 г.

Достъпът до лекари в областта е сравнително висок.

Натовареността на наказателните съдии в областта е значително по-ниска от средната за страната. През 2020 г. Монтана е областта с най-много регистрирани престъпления.

Основни причини за доброто представяне в сферата на околната среда са ниският обем на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, както и този на битовите отпадъци и тяхното управление.

Културният живот в област Монтана е слабо интензивен.

Монтана е сред областите с най-ниски доходи и стандарт на живот, което предопределя и високия дял на бедност в областта.

Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба, но усвояването на европейски средства – относително високо.

Монтана е с най-нисък дял на автомагистралите и първокласните пътища.

Усредненото ниво на местните данъци в общините от областта е второто най-ниско в страната.

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство продължават да изостават.

Още за българските общини – четете тук