Москва повдигна обвинения на 92 украински военни, продължават боевете в Донбас и Херсон

Москва е повдигнала обвинения на 92 членове на украинските въоръжени сили за престъпления срещу човечеството, започнати са над 1300 криминални разследвания, съобщи ръководителят на руския следствен комитет Александър Бастрикин, цитиран от Би Би Си (BBC).

Още около 96 души, включително 51 командващи на въоръжените сили, се издирват, каза Бастрикин. Според него, наказателни дела са образувани и по фактите на разработването на оръжия за масово унищожение от служители на украинското Министерство на здравеопазването.

Украйна също провежда собствени разследвания. Този месец тя заяви, че проучва повече от 21 000 военни престъпления и престъпления на агресия, за които се твърди, че са извършени от руските сили от началото на инвазията през февруари.

Международният наказателен съд, който определи Украйна като „местопрестъпление“, изпрати там екип от следователи и криминалисти.

Кремъл отрича всички военни престъпления.

Великобритания съобщава за продължаващи „безрезултатни боеве“ в Донбас и Херсон

Продължават „безрезултатните боеве“ както в регионите на Донбас, така и в Херсон в Източна Украйна, съобщи в понеделник британското военно разузнаване, предаде Ройтерс.

Руските командири продължават да са изправени пред дилема – дали да осигурят ресурси за руската офанзива на изток, или да укрепят отбраната на запад, съобщи в „Туитър“ британското министерство на отбраната в последната си актуализирана сводка за военни действия в Украйна.

Министерството също така добави в редовния си бюлетин, че на 18 юли британското разузнаване е идентифицирало съоръжение за ремонт и обновяване на руски военни превозни средства близо до Барвинок в руската Белгородска област, което е на 10 километра от украинската граница, в което се ремонтират стотици повредени руски военни машини.

„Бяха засечени най-малко 300 повредени превозни средства, включително танкове, бронетранспортьори и камиони за обща поддръжка“, се добавя в актуализацията.

Междувременно украинската агенция „Укринформ“ съобщи, че въоръжените сили на Украйна са атакували в понеделник пет руски укрепления в Херсонска област – три от тях в Берислав и две в района на Херсон.

„Нашата авиация нанесе пет удара по врага. Двойка щурмови самолети и фронтови бомбардировачи атакуваха три вражески военни пункта в Бериславски район, а двойка многоцелеви хеликоптера Ми-8 и Ми-24 нанесоха удар по два вражески укрепления в Херсонски район“, се казва в съобщението на „Укринформ“.

На този етап информация на „Укринформ“ на може да бъде потвърдена от независими източници.

Вероятна причина за евентуалната украинска контраофанзива е решението за проруски референдум за Херсонска област.

По-рано в понеделник подкрепяният от Русия заместник-ръководител на областната държавна администрация на Херсон – Кирил Стремоусов изрази увереност, че ще се проведе референдум за присъединяването на региона към Русия и подчерта, че никой няма да се намеси в неговото провеждаме.

Това става ден, след като проруската регионална администрация обяви, че в Херсон ще се проведе референдум по въпроса за присъединяването на територията към Русия или оставането й в границите на Украйна.

„Готвим се да проведем референдум. Той ще се състои при всички случаи. Референдумът ще се проведе законосъобразно и никой няма да пречи на провеждането му“, каза Стремоусов.

Хенри Кисинджър: Украйна не трябва да отстъпва територия на Русия

Бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър посъветва Украйна и Запада при бъдещи мирни преговори да не отстъпват на Русия никаква украинска територия, окупирана от началото на войната, съобщи ДПА.

Кисинджър каза пред германската държавна телевизия Цет Де Еф (ZDF), че даването на територии не трябва да бъде на масата на преговорите и призова Запада да бъде ясен за това кое може и кое не може да бъде предмет на дискусии при каквито и да било обстоятелства.

Всичко това трябва да бъде направено в тандем с народа на Украйна, изтъкна бившият държавен секретар.

Кисинджър изигра основна роля във формирането на външната политика на САЩ от края на 60-те до края на 70-те години на миналия век, първо като съветник по въпросите на националната сигурност, а след това като държавен секретар. През 1973 г. той получи Нобеловата награда за мир за примирието и споразумението за изтегляне с тогавашния Северен Виетнам.

• Всичко за войната в Украйна – четете тук