На 8 ноември група граждани и организации, обединени в Движение за организиране на референдум относно жилищното настаняване, внесоха в общинската асамблея на Лисабон (представителният орган на местната власт в Лисабон – бел. ред.) подписка с около 6500 удостоверения от жители на столицата на Португалия, които искат да се проведе референдум за забраната на краткосрочните наеми. Според общинската наредба, за реализирането на референдум са нужни поне 5000 подписа. Основната цел е всички жилища в Лисабон, предназначени за туристически наем (около 19 000), да се „върнат“ на пазара за дългосрочни наеми или продажба. Такова решение се счита за крайно необходимо от активистите, за да се облекчи сериозната жилищна криза, която вече години наред засяга столицата и страната.
Предложението ще бъде обсъдено от местната власт в Лисабон, която планира да сформира ad hoc комисия, съобщава седмичникът „Ешпресо“. Според Жозе Романо, ръководител на екипа на председателя на общинската асамблея, комисията трябва да вземе решение за евентуалното провеждане на референдума до края на първото полугодие на декември. След това Конституционният съд също ще трябва да се произнесе по въпроса. След тези стъпки председателят на общинската камера Карлош Моедаш от Социалдемократическата партия ще има срок от пет дни, за да определи дата за референдума. Ако всичко се развие по план, той може да бъде организиран още през пролетта на 2025 година.
В последно време жителите на Лисабон и на други региони в Португалия демонстрират нарастваща нетърпимост към внушителния поток от туристи, а инициативите за ограничаване на тази ситуация стават все по-многобройни. Манифестът на новосъздадената асоциация „Лисабон за живеене – Спрете масовия туризъм“ ясно посочва причините за недоволството: „Жилища с неоснователно високи наеми, блокове, в които преобладават апартаменти за краткосрочен наем, шумни улици, на които не може да се върви спокойно, тротоари запълнени с маси, които са недостъпни за живущите, и шум, който смущава хората, търсещи спокойствие след работа, притеснения за историческото наследство, което се експлоатира от туристически компании“.
Тези предизвикателства засягат много европейски градове като Венеция, Дубровник и Барселона. Жителите на Лисабон и някои политически партии призовават за „коригащи“ мерки, като защита на местния бизнес, намаляване на броя на баровете и масите на открито, регулиране на графика на обществения транспорт и увеличаване на инвестициите в почистване на улиците и събиране на отпадъците, отбелязва вестник „Публико“.
Туроператорите не закъсняха с реагирането. Едуардо Миранда, председател на Асоциацията за краткосрочни наеми в Португалия, изрази мнение пред „Диариу ди нотисиаш“, че „краткосрочните наеми осигуряват 46% от нощувките в Лисабон“. Прекратяването на този бизнес би довело до безработица за около 45 000 души, работещи в различни области, включително търговия, ресторантьорство и култура. Той подчерта, че това би било катастрофално за икономиката на града и важната за него сфера. Миранда определи идеята за референдум като „демагогска и популистка“, която, по негово мнение, би била отхвърлена от Конституционния съд. Освен това, той напомни, че предложението може да заблуди гражданите и да ги накара да смятат, че проблемът с жилищата може да бъде решен чрез забрана на дейности, които в много случаи са довели до възстановяване на дълго досега занемарени апартаменти в историческия център.
Разбира се, туризмът е изигравал значителна роля в развитието на португалската икономика през последните години. През 2022 г., когато започна възстановяването след пандемията, брутният вътрешен продукт (БВП) на Португалия е нараснал с 6.8%. Според някои прогнози, именно туризмът е допринесъл с 4.2% за това увеличение. Секторът е оказал влияние и върху растежа през 2023 година, а вероятно и за 2024. Въпросът е каква е устойчивостта на този модел. Както отбелязват активистите от „Лисабон за живеене – Спрете масовия туризъм“, не Лисабон съществува за туризма, а туризмът съществува благодарение на града. Хората, живеещи в градове с висока посещаемост, откриват, че туризмът предлага много работни места, но те често са с ниски заплати, осигурявайки високи печалби само на собствениците на краткосрочни наеми и в хотелиерската индустрия.
Допълнително, огромният туристически поток води до значителни разходи за услуги и инфраструктура, които почти изцяло тегнат на местните власти. Не е изненада, че много администрации отдавна предлагат облагане на нощувките. На 19 ноември общинската асамблея на Порто одобри предложението за увеличение на туристическата такса от две на три евро на вечер. Мярката е мотивирана от увеличаване на разходите на общината в области като култура, опазване на историческото наследство, околна среда, енергийна ефективност и мобилност.
Общинската власт на Порто оценява, че през 2023 масштабът на тези разходи достига 15.5 милиона евро, което, при 5.5 милиона регистрирани нощувки в града, е приблизително 2.8 евро на нощувка. Нуно Боржеш, член на Социалдемократическата партия, уточни, че решението не е взето само за покриване на разходите, а за „за насърчаване на по-голяма социална справедливост, инвестиции в градската устойчивост и намаляване на туристическия натиск“.
Масовият туризъм поставя редица сложни предизвикателства пред обществото, а предложението за референдум в Лисабон предлага прекалено опростен подход за решаване на проблемите. Жоао Виейра Перейра, директор на „Ешпресо“, подчертава, че краткосрочните наеми водят до проблеми и изкривявания. Те са въведени като инструмент за допълнителен доход за хора, които отдават своите апартаменти за кратки периоди, но бързо се трансформират в международен тренд, способен да промени коренно цели квартали (в определени части на Лисабон до 70% от местата за настаняване са ваканционни домове), като „изтласква“ традиционни наематели от домовете им и принуждава стари търговски обекти да затворят.
Тези проблеми, посочва Перейра, не могат да се решат с прибързано премахване на краткосрочните наеми: вместо това е нужно да се „регулира сектор, който експоненциално нараства“. Това явление е дало възможност на големи инвестиционни фондове да купуват и трансформират цели жилищни блокове в нещо като луксозни хотели. Може би един по-подходящ референдум би бил за разглеждане на регулирането на краткосрочните наеми, вместо за тяхното отхвърляне; за туризма, а не срещу него.
