Когато лидерите на страните от БРИКС се събраха за групови снимки в края на срещата на върха в Йоханесбург, която се проведе миналата седмица, ясно се проявиха контурите на новия световен ред, който Пекин се опитва да оформи.
Отпред и в центъра стоеше Си Дзинпин, могъщият предводител на Китай, заобиколен от лидери от развиващи се страни в Африка, Азия и Латинска Америка с нововъзникващи пазари.
Отстрани на настоящите лидери на БРИКС бяха техни колеги от Аржентина, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия, Египет и Обединените арабски емирства – които бяха поканени да се присъединят към клуба.
Срещата на върха беше най-голямата, която БРИКС е провеждала досега, като заедно с държавите членки Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка присъстваха повече от 60 страни.
Това е голяма победа за Си, който отдавна настоява за разширяване на блока и неговото влияние, въпреки резервите от страна на други членове като Индия и Бразилия.
Разширяването е първото след добавянето на Южна Африка през 2010 г. То има за цел да удвои членовете на групата и значително да разшири глобалния й обхват, особено в Близкия изток.
„Това прави Китай категоричният победител. Привличането на шест нови членове е значителна стъпка в предпочитаната от него посока на движение“, казва Стив Цанг, директор на Китайския институт към Лондонския университет.
За Пекин, както и за Москва, разширяването е част от стремежа на Китай да превърне хлабавата икономическа групировка в геополитическа противотежест на Запада и на западните институции като Г-7.
Тази мисия стана още по-неотложна през изминалата година, поради ескалиращото съперничество на Китай със Съединените щати и последиците от войната в Украйна, която накара Пекин да се отчужди още повече от Запада, заради подкрепата му към Москва.
Както се вижда от разширяването на БРИКС и дългия списък на чакащи за присъединяване, предложението на Си за алтернативен световен ред намира възприемчиви уши в Глобалния юг, където много страни се чувстват маргинализирани в международна система, която смятат за доминирана от САЩ и техните богати съюзници.
Повтаряйки искането си за по-голямо влияние в глобалните дела, декларацията на лидерите на БРИКС многократно призовава за „по-голямо представителство на нововъзникващите пазари и развиващите се страни“ в международните институции – от ООН и нейния Съвет за сигурност до Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.
Си, който изпъстри изказванията си по време на срещата с критики към „хегемонията“ на САЩ, приветства разширяването като „историческо“ и „нова отправна точка за сътрудничеството на БРИКС“.
Хепимон Джейкъб, професор по международни изследвания в университета Джавахарлал Неру в Ню Делхи, каза, че разширяването подчертава промяна в глобалните геополитически разломи.
„Разширяването подчертава промяната в глобалните геополитически разломи. Да бъдеш лидер на незападен форум, чиито членове са недоволни от ръководените от Запада институции, неизменно ще помогне на Китай да се превърне в противотежест на световния ред, воден от САЩ“, каза Хепимон Джейкъб, професор по международни изследвания в университета Джавахарлал Неру в Ню Делхи.
Новите членове на БРИКС
По-широкото членство повдига въпроси относно сплотеността и съгласуваността на БРИКС, чиито съществуващи членове се различават значително по политически системи, икономическа мощ и дипломатически цели.
„Аз съм скептичен по отношение на ефективността на организацията след разширяването и дали в крайна сметка разширяването е по-скоро символично, отколкото съществено. Колкото повече членове има, толкова повече интереси трябва да съгласуват“, каза Юн Сун, директор на китайската програма в Stimson Center във Вашингтон.
Това е особено вярно за основана на консенсус организация като БРИКС, където решенията се вземат само, ако всички членове са съгласни.
Новите страни – членки са доста различна група. Две са с много затруднени икономики. Аржентина, която отдавна се бори с инфлацията и валутните кризи, е най-големият кредитополучател от МВФ. И Египет, който е изправен пред собствена икономическа криза, и е вторият по големина длъжник на МВФ.
Етиопия, втората по население държава в Африка, някога една от най-бързо развиващите се икономики на континента, се отърсва от опустошенията на двегодишната гражданска война в страната, която приключи през декември. На този фон се появяват и все повече доказателства за множество нарушения на човешките права.
Разширеният блок ще включва и три от най-големите износители на петрол в света: Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран.
Първите две традиционно са близки съюзници на Америка, но наскоро насърчиха по-тесни връзки с Китай, който напоследък засили присъствието си в региона, заради вакуум във властта, оставен от САЩ.
Иран и Саудитска Арабия са явни съперници, въпреки че по-рано тази година възстановиха дипломатическите си отношения със сделка, сключена чрез посредничеството на Китай.
Това силно контрастира с един значително по- обединен блок като Г-7, който се състои от еднакво мислещи демокрации с големи индустриализирани икономики.
„Без споделена идеология и ясна всеобхватна цел, добавянето на шест нови страни-членки има вероятност да направи БРИКС още по-разединена група“, смята Хелена Легарда, водещ анализатор в Института за китайски изследвания на Меркатор, мозъчен тръст в Берлин.
Вътрешни разделения
Ключов разделящ въпрос е антиамериканският дневен ред, прокарван от Китай и Русия, който беше засилен с включването на Иран.
Индия и Бразилия изразиха загриженост, че блокът може да стане твърде антизападен и доминиран от Пекин, а някои от новите членове също са скептични, твърди Легарда.
„Въпреки ясните геополитически цели, които Китай има за групата, много други развиващи се и нововъзникващи икономики не виждат БРИКС като изключително геополитическо тяло. Те са мотивирани от икономическите възможности и шанса да си осигурят привилегирован достъп до китайския и други пазари“, каза тя.
Но Китай се бори със собствените си икономически неволи у дома – от спираловидна имотна криза и растящ дълг на местното правителство до рекордна младежка безработица и застаряващо население. Много икономисти смятат, че втората по големина икономика в света навлиза в ера на много по-бавен растеж, което ще има дълбоко въздействие върху световната икономика.
Разширяването на БРИКС може да подхрани конкуренцията и потенциалните търкания между Китай и Индия, чиито връзки вече са обтегнати от тлеещия граничен конфликт.
„Китайско-индийската конкуренция за лидерството на глобалния Юг сега ще се изостри, като Китай има ясно предимство. Въпреки че Индия има добри отношения с всички нови членове на БРИКС, дълбоките джобове и способността да запълва постамериканския вакуум, позволяват на Китай да влияе на институцията много повече, отколкото Индия,“, смята Джейкъб в Ню Делхи.
Съперничеството и напрежението между Китай и Индия, както и между Иран и Саудитска Арабия, вероятно ще увеличат разрешаването на проблемите, по които страните от БРИКС могат да се споразумеят и по които да действат съвместно. Разширяването със сигурност изгражда образ на нарастваща коалиция спрямо Запада, но наличието на повече държави в една организация не означава по-голяма ефективност.
*Текстът е публикуван в CNN. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
