Изводите, които се налагат от съдържанието на специалния доклад за Европейската сметна палата, са доста мрачни – българите дишат най-мръсния въздух в Европа и това съкращава живота им в добро здраве най-много в сравнение с всички останали жители на Стария континент. Това означава, че правителствата през последните години не са направили почти нищо ефективно за подобряване на ситуацията. Доклъдът посочва, че въпреки че чистият въздух е приоритет за европейските страни, все още не е направено достатъчно, за да бъде преодоляно замърсяването.
Фигурата показва, че продължителността на живота в добро здраве на българите се скъсява заради мръсния въздух с 2,5 тодини – най-много от всички други народи в ЕС.
Средният коефициент за ЕС по този показател е 0,7 години, което значи, че в България превишението е повече от тройно. Както се вижда, в Швеция проблемът е почти напълно отстранен и шведите практически не губят от здравословиния си живот поради замърсяване на въздуха. Те, впрочем, имат много висока средна продължителност на живота в световен мащаб.
Неспазването на европейските норми е измежду най-видимите причини за несправянето със замърсяването на въздуха.
През 2016 г. 13 държави-членки са нарушили пределно допустимите стойности за
ФПЧ35, 19 — за NO236 и една /България/ – за SO2. Фактически всички държави-членки на ЕС, с изключение на Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва и Малта, са в нарушение на една или повече от тези пределно допустими стойности.
София често е давана за пример за неуспехи при справяне с проблема или работа със средставата, отпуснати за борба със замърсяването.
ЕФРР и КФ осигуряват по-голямата част от финансирането от ЕС за качество на
атмосферния въздух. Докато някои действия са изрично насочени към намаляване на
замърсяването на въздуха, много други, които имат различни цели (например чист
градски транспорт или енергийна ефективност), могат също да допринесат за
качеството на въздуха.
Наличното целево финансиране се е увеличило от 880 млн. евро в програмния
период 2007—2013 г. до 1,8 млрд. евро за програмния период 2014—2020 г., но то представлява под 1 % от общото финансиране по политиката за сближаване. Три от
посетените държави-членки са използвали тези средства, но само в Полша съответните суми са се увеличили значително между предходния и текущия програмен период.
В Чешката република нивото на финансиране е останало стабилно, а в България е
намаляло значително.
„Сметната палата откри случаи, в които държавите членки не са разпределили
приоритетно това финансиране за проекти, насочени към основните източници
и замърсители в посетените райони за управление на качеството на въздуха. Например в София няма проекти, насочени към намаляване на емисиите от
битово отопление (значим източник на емисии на фини прахови частици)“ – се казва в доклада.
Припомня се още, че през 2017 година ЕК е спечелила дело срещу страната ни заради превишеното ниво на замърсяване в редица градове. Това обаче е отнело 6 години, а финансови санкции също могат да се наложат само след изчакване на съдебно решение. Според одиторите планът за качеството на въздуха в София не е опрян на мерки за намаляване на вредните емисии в битовото отопление, което е важен фактор за замърсяването.
Като недостатък е посочено и забавеното публикуване на данните за замърсяването на въздуха в София на сайта на града и съмнителната ефективност на системата за измерване на вредните вещества във въздуха.
В своите препоръки Сметната палата настоява ЕС да въведе „много по-строги“ граници и да ги приведе в съответствие с тези на СЗО до 2022 г. Подобна препоръка беше направена преди пет години, но европейските институции не предприеха никакви мерки.
Докладът предупреждава, че замърсяването на въздуха не се измерва по адекватен начин и е вероятно да бъде подценено в повечето европейски градове. ЕСП сама е измерила нивото на замърсяване в няколко града, сред които Брюксел, София, Краков и Милано. Изводът е, че измервателните станции обикновено не са на правилните места, а в София нито една измервателна станция не измерва замърсяването от индустриален характер, въпреки че в града има много фабрики и електроцентрали. ЕСП също така отбелязва, че ЕС не успява да накара държавите-членки да се съобразяват със съществуващите норми.
Авторите на доклада настояват борбата на ЕС със замърсяването на въздуха да стане негов приоритет и да увеличи размера на структурните фондове, отпуснати за тази цел, имайки предвид, че само един процент от тези средства понастоящем са предвидени за тази борба.