Преобразуването на ЦУМ остава в ход, след като проектът се стреми да служи като „мост за сътрудничество не само между България и Египет, но и между ЕС и арабските държави“, заяви компанията „Антика Уърлд“ (Antika World) за БТА.
В проекта е включен и Музей на Източното Средиземноморие, който планира да бъде официално открит в знаковата сграда на София в първата половина на 2026 година—годината, в която ще се отпразнува 100-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Египет.
Д-р Весела Атанасова, експерт по концептуалното и практическото изграждане на новия музей, сподели в интервю за БТА, че в момента се работи активно с архитектурния и строителния екип за спазване на сроковете за откриването на музея.
„Към момента можем да кажем, че очакваните приходи ще бъдат значителни и ще произлизат от различни основни области – музейната експозиция, работилници за занаяти, детски кът, зали за мероприятия и свързания с тях сувенирен магазин, както и наемането на търговски и офис площи на външни компании. Някои от площите вече са дадени под наем по дългосрочни споразумения, а по останалите се водят активни дискусии. Това ни дава основание да предвидим стабилни и устойчиви приходи още в първата година“, коментира тя по въпрос за инвестицията.
Музеят е централна част от усилията за преобразуване на ЦУМ в активно пространство, където културата, историята и съвременността интегрират общ разказ за наследството между България и Египет.
Музеят на Източното Средиземноморие насочва вниманието си към две ключови области от този обширен регион – основата на човешката цивилизация: Древен Египет и Антична Тракия. Разположени в съответните южни и северни части на региона, двете култури, въпреки различията в размер и хронология, откриват много вълнуващи паралели в ежедневието, религията, изкуството и технологичните си постижения. Музейът е замислен като пространство за сравнително изкуствознание, чиято задача е да изобразява както сходствата, така и различията между тракийската култура, важна за българските земи в Античността, и древноегипетската цивилизация, известна като една от най-ранните в историята, обясни тя.
Д-р Весела Атанасова допълни, че експозицията ще бъде организирана не хронологично, а тематично, включително артефакти от двете древни култури. Въпреки че ще се предлагат експонати от Античността, музеят ще е съвременно пространство, прилагащо иновации, които ще ангажират широк кръг от посетители. По нейни думи, гостите на столицата ще могат да се запознаят с богатството на нашата култура и история чрез новото, модерно лице на тази знакова сграда.
Следва пълният текст на интервюто:
На какъв етап е изграждането на изложбените зали и музея в обновяваната сграда на ЦУМ?
– В момента активно работим с архитектите и строителния екип, за да осигурим откриването на музея в планираните срокове. Паралелно с това се провежда подготовката на експонатите и информационните табла, както и разработването на уебсайта и другите комуникационни средства на музея. Процесът изисква прецизна координация между различни екипи, с цел да се гарантира както високото визуално качество, така и научната стойност на експозицията.
Нашата цел е музеят да бъде официално открит през първата половина на 2026 година, когато ще честваме 100-годишнината от създаването на българо-египетските дипломатически отношения. Годината ще бъде натоварена с множество съвместни инициативи и събития както в Египет, така и в България. Работим в тясно сътрудничество с Посолството на Арабска република Египет в България и с българското посолство в Кайро. Сред предстоящите събития е отправянето на покана за посещение на изтъкнатия египетски археолог Халед Ел-Анани, новоназначения генерален директор на ЮНЕСКО.
Какви експонати са предвидени за всяка от залите?
– Музеят на Източното Средиземноморие (Museum of the Eastern Mediterranean by Antika – МЕМ) се фокусира върху две основни територии от този обширен регион – основата на човешката цивилизация: Древен Египет и Антична Тракия. Разположени в южната и северната част, двете култури, въпреки различията в размер и хронология, разкриват множестве вълнуващи паралели във всекидневния живот, религията, изкуството и технологичните им достижения. МЕМ е създаден като музей за сравнително изкуствознание, чиято основна цел е да представи съвместно както сходствата, така и разликите между тракийската култура, значима за българските земи в Античността, и древноегипетската цивилизация, сред най-ранните в световната история.
Експозицията ще бъде организирана в две основни тематични области – „Богове и царе“ и „Хора и технологии“. Първата тема ще проучва въпроси свързани с божествената същност, безсмъртието и властта, а втората ще демонстрира постиженията, знанията и уменията на човечеството. Чрез този двупосочен подход, МЕМ ще предостави възможност на посетителите да разсъждават върху властта, стремежа към усъвършенстване и общото човешко търсене на смисъл в Античността.
Какви са предизвикателствата при организирането на експозицията?
– Предизвикателствата са многобройни, но екипът ни включва изключителни специалисти във всичките области. Убедени сме, че крайният резултат ще бъде впечатляващ и ще предложи незабравимо преживяване на посетителите. Музеят е създаден различно от традиционните институции, където експозицията е хронологична. В МЕМ пространството ще бъде тематично организирано, с артефакти от двете антични култури, което изисква дълбоки познания и внимателен подбор на обектите и информацията, свързана с тях.
Въпреки че ще представя паметници от Античността, МЕМ ще бъде модерно пространство, внедряващо иновационни технологии като 3D екрани, VR очила, мултисензорни инсталации, „живи“ проекции и други интерактивни формати, които ще привлекат широка аудитория. Музеят ще играе и важна образователна роля – един от основните му приоритети е привличането на деца и ученици чрез сътрудничество с Министерството на образованието и институтите на БАН.
Вече съществуват тематични работилници за деца и възрастни, свързани с историята и технологичните постижения на двете култури. Ще демонстрираме технологията на мумифициране от Древен Египет и традиции като производството на розово масло и тъкачеството от българските земи. Работим в тясно партньорство с Rosa Damascena и нидерландския колекционер на български килими Яаб фон Беелен. Музеят ще включва мултифункционално пространство за събития, магазин със занаятчийски изделия от България и Египет, ресторант със средиземноморска кухня, детски кът и кафета.
Какво значение има наличието на изложбени зали и музей в сграда като ЦУМ?
– ЦУМ е разположен в самото сърце на антична Сердика – град основан от тракийското племе серди, който от древността е бил място на срещи между Изтока и Запада. От векове това е дом на хора от различни етноси и култури. Днес там живеят християни, мюсюлмани, евреи и представители на различни общности, което символично превръща ЦУМ в място на толерантност и културен диалог. МЕМ ще бъде „екзотичният акцент на София“ – пространство, което деликатно представя съкровищата на културното многообразие, стигнали от древността до наши дни.
Помня ЦУМ като едно от най-привлекателните места в София, където ходех с моите родители. Реновацията на сградата и нейното превръщане в културна институция ще възвърне уютния и приятелски вид, който много хора помнят с носталгия. В същото време гостите на столицата ще имат възможността да се запознаят с богатството на нашата култура и история през новото, модерно лице на тази емблематична сграда.
Има ли вече информация за стойността на инвестицията?
– В момента можем да твърдим, че очакваните приходи ще бъдат значителни и ще идват от основни области – музейната експозиция, работилниците, детския кът, залите за събития и сувенирния магазин, а също така и от отдаването на търговски и офис площи на външни компании. Някои от тези площи вече са под наем по дългосрочни споразумения, а за останалите тече усилен разговор. Това насочва нашето прогнозиране за стабилни и устойчиви приходи още през първата година.
––––
Д-р Весела Атанасова завършва висшето си образование в Сорбоната, Франция, в специалност Археология и история на изкуството. Защитава двойна докторантура по египтология на тема „Жреците от божествения култ през Старото царство“ в Сорбоната и Нов български университет. Изследването ѝ е свързано с работа в редица музеи и международни изследователски лаборатории. Получава награда за „най-добра франкофонска дисертация“ от Университетската агенция на франкофонията.
От 2017 г. е главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките. Преподава Египетско изкуство и култура в Нов български университет и в катедрата по Стара история в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2023-2025 г. е гост-учен във Френската школа в Атина по програмата „Мария Склодовска-Кюри“. След завръщането си в България, д-р Атанасова се присъединява към екипа на Antika World за изграждането на новия музей в ЦУМ.
