Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка днес откриват пролетните си срещи, докато несигурността около конфликтите в Иран остава нараснала, особено след неуспеха на преговорите между Вашингтон и Техеран в Исламабад, и предизвиканите икономически последици от конфликта.
Станалите проблеми с доставките на енергийни ресурси, торове и други важни за световното производство стоки, както и рязкото увеличаване на цените им, ще бъдат основната тема на разговорите на финансовите специалисти и централни банкери от 191 страни, които ще се съберат във Вашингтон до 18 април.
Директорът на МВФ Кристалина Георгиева предупреди, че конфликтът в региона ще остави дългосрочни последици за глобалната икономика, ще доведе до по-висока инфлация и по-бавен икономически растеж от първоначалните прогнози.
При представянето на прогнозите за световната икономика утре, 14 април, се очаква фондът да предложи различни сценарии за бъдещото развитие, но „дори най-позитивният сценарий предвижда намаляване на растежа заради разрушенията на инфраструктурата, затрудненията в доставките, загубата на доверие и други трайни ефекти“, според Георгиева.
МВФ предвиждаше слабо повишение на прогнозата за глобалния икономически растеж – до 3,3 процента за 2026 г. و 3,2 процента за 2027 г., сподели ръководителят на фонда по-рано.
„Но сега дори и най-положителният ни сценарий предполага понижаване на прогнозите за растежа. В най-добрия случай не можем да очакваме гладко и безпроблемно възстановяване до предишното ниво“, добави тя.
МВФ оцени удара върху икономиката като „глобален“, но „асиметричен“ – с различно влияние върху износителите и вносителите на енергийни ресурси, като най-силно пострадали са бедните страни. Фондът предупреди, че ако конфликтът продължи, допълнителни 45 милиона души могат да бъдат изложени на риск от глад, заради нарушенията в доставките на торове, които в момента са критично важни. Според оценките, нуждите от краткосрочно финансиране за държави с ниски доходи и вносители на енергийни ресурси са между 20 и 50 милиарда долара, докато Световната банка обяви, че може да осигури около 25 милиарда долара в отговор на кризата, с възможност сумата да достигне 70 милиарда долара за шест месеца, при необходимост.
МВФ призова за временни и целеви мерки срещу високите цени, с оглед на ограничените фискални възможности и вече значителните нива на дълг, които, според Георгиева, сега са значително по-високи в сравнение с преди 20 години, включително в много държави от Г-20. Правителствата ще трябва да намерят труден баланс между ценовата инфлация и риска от икономическо забавяне, както и да работят за създаване на нови работни места и повишаване на производителността в дългосрочен план.
Очаква се също внимателно да бъдат анализирани изводите от Доклада за световната финансова стабилност, който ще бъде представен утре.
Георгиева призова централните банки да се подготвят за затягане на паричната политика, за да избегнат инфлационни спирали, ако ценовият шок от войната се окаже дълготраен, но същевременно да следят за евентуално отслабване на търсенето. В случай, че обявеното двуседмично примирие продължи, а шокът в цените на петрола е краткотраен, централните банки биха могли да запазят лихвените си ставки, отбеляза тя.
Конфликтът, който започна на 28 март, доведе до почти 50-процентно увеличение в цените на петрола, блокира Ормузкия проток – ключова артерия за доставки на енергийни ресурси, торове и други суровини за световните пазари, и предизвика сериозни щети на инфраструктурата в Близкия изток. Икономисти подчертават важността на това дали примирието ще се запази, дали Ормузкият проток ще бъде отворен и кога, както и обхвата на нанесените щети.
