Проф. Амелия Личева, главен редактор на „Литературен вестник“ и декан на Факултета по славянски филологии към Софийския университет, сподели, че на 24 май не е сигурна, че ние като общество имаме единна представа относно този празник, по време на тържеството пред паметника на „Св. св. Кирил и Методий” в Националната библиотека.
„Когато говорим за езиковите ценности, ние всъщност разглеждаме значението на образованието, културната роля и принципите, които защитаваме. В момента, когато споменем „Български език“, част от обществото изразява мнение, че само националното е важно, а глобализацията е предателство към родината, като трябва да ценим корените. В същото време друга част, с която се идентифицирам, смята, че българският език принадлежи на европейското семейство“, уточни Личева.
Вярата в езика в съвременността направи дискусиите за големите и малките езици неактуални. Настъпи време да издигнем значението на преводачите, добави проф. Личева.
Според нея, пандемията от Ковид накара много политици да се запознаят отново с антиутопиите на Маргарет Атууд, за да осъзнаят, че литературата отдавна предсказала настоящите събития.
Личева смята, че ако опитаме да четем по-внимателно, да тълкуваме и да прилагаме розбирането на текста, може би ще установим връзките в разединеното ни общество, в което в момента диалогът изглежда невъзможен. И тогава наистина ще можем да отпразнуваме силата на езика, допълни тя.
