Един от водачите на студентите чете прокламация към правителството на митинг на площад "Тянанмън"
Пекин, Китай (17 май 1989) Един от водачите на студентите чете прокламация към правителството на митинг на площад "Тянанмън"/ снимка: Ройтерс/БТА/Архив

През нощта на 3 срещу 4 юни 1989 г. подразделения на Китайската народноосвободителна армия разгромяват на площад „Тянанмън“ продължилите 50 дни студентски протести. При кървавите сблъсъци между студентите и армията са убити между 1500 и 3000 души и около 10 000 са ранени.

Протестите започват през април 1989 г. по време на траура, обявен за Ху Яобан, член на Политбюро на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и бивш генерален секретар на партията, починал на 15 април 1989 г. Той е отстранен от поста на 16 януари 1987 г. заради призивите му за бързи реформи в страната. След погребението му над 50 000 студенти организират шествие до площад „Тянанмън“. На 26 април 1989 г. в уводна статия на националния всекидневник „Женмин жибао“ („Народен вестник“) студентите директно са обвинени в планиране на размирици.

На 29 април 1989 г. хиляди студенти излизат по улиците на Пекин и издигат палаткови лагери на площад „Тянанмън“ с искания за демократични реформи в страната. Един от най-големите протести е на 17 май 1989 г. пред Мавзолея на Мао и Паметника на народните герои, последван от многочислени протести на 2 и 3 юни 1989 г. След броени часове демонстрантите са разпръснати. На 6 юни 1989 г. десетки танкове и бронирана техника изпълват площад „Тянанмън“, а войници и танкове са разположени, за да пазят входа от „Тянанмън“ към Забранения град.

Войските се насочват към централните части на Пекин по пътните артерии на града сутринта на 4 юни, като по пътя си убиват както демонстранти, така и странични наблюдатели.

Международната общност, организации за човешки права и политически анализатори осъждат действията на китайското правителство за сътвореното клане. Впоследствие, западните страни налагат оръжейно ембарго на Китай. Правителството на Китай предприема мащабни арести на протестиращи и поддръжниците им, потиска останалите протести из Китай, изгонва чуждестранни журналисти, строго контролира медийното отразяване на събитията, подсилва полицията и вътрешните сили за безопасност и понижава или отстранява държавни служители, които симпатизират на протестиращите. Потискането на протестите на практика слага край на политиките на либерализация от 1980-те години.

Събитията на площад „Тянанмън“ и до днес се считат за преломен момент в историята на съвременен Китай, тествайки границите на политическата свобода в Китай. В днешно време, те като цяло се свързват с въпроса за легитимността на управлението на комунистическата партия и остават една от най-чувствителните и най-цензурираните теми в Китай.

Източник: БТА

Още новини от деня – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук