България е на 44-о място по международен Индекс на човешкия капитал. Това каза, цитирана от БТА, главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева по време на видеопресконференция за български медии след края на годишните срещи между Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) в Индонезия.
Индексът се определя на базата на критерии, свързани със здраве, училище, продължителност на живота, какъв е еквивалентът на наученото за прекараните в училище години и се изчислява колко от своя потенциал ще постигне едно дете, което е родено днес. За България индексът сочи, че родено днес дете ще постигне 68% от потенциала си като възрастен. При момичетата процентът е малко по-висок – 71 на сто, а при момчетата е малко по-нисък – 65 на сто.
В изследването участват 157 страни. На първо място е Сингапур.
Южна Азия и Европа заемат най-високите места
„Този индекс ни дава видимост на това колко е важно да се инвестира в човешки капитал и идеи какво може да се направи, за да е тази инвестиция най-резултатна“, обясни Кристалина Георгиева. Тя уточни, че индексът все още не може да класира когнитивни умения или умения за общуване, които са много важни за икономиката на бъдещето, но е добро начало да се привлече вниманието към това „колко е ценна тази част от нашето богатство – хората. Ако искаме да сме богати утре, трябва да инвестираме в децата си днес“, посочи тя.
„Тази година за пръв път се постарахме да изчислим какъв е делът на човешкия капитал в богатството на народите и от общо 1 123 трилиона долара богатство на света се оказа, че две трети от него сме ние, хората, тоест най-голямата част от това, което прави една страна богата, са именно хората“, подчерта Георгиева. Тя допълни, че колкото е по-богата една страна, толкова е по-висок делът на човешкия капитал в богатството на страната.
Световната банка прогнозира понижаване на икономическия растеж
Главният изпълнителен директор на Световната банка коментира още, че темповете на растеж в световната икономика се запазват устойчиви, но прогнозата на фонда е за леко понижаване. „Има и значително голям брой страни, където прогнозата е за по-сериозно съкращаване на растежа“, обясни Георгиева, като уточни, че България не е между тях. Най-голямата тревога е свързана със световната търговия и че все още няма яснота за решаване на разногласията между Китай и САЩ.
Има и проблем с едновременното покачване на лихвените проценти и повишаване на курса на американския долар и това, съчетано с много по-високо бреме на дълга и в правителствения, и в корпоративния сектор, означава, че бремето на обслужване става все по-тежко, посочи главният изпълнителен директор на Световната банка. Ако си представим комбинация на забавяне на икономическия растеж с по-голямо бреме на обслужване на дълга, това означава, че следващата година ситуацията в световната икономика няма как да е по-добра, отколкото днес, предупреди тя.
„Зеленото“ финансиране да навлезе масово в икономиката
Кристалина Георгиева засегна и темата за климатичните промени и посочи, че Световната банка прави много в посока на борбата с климатичните изменения. Поставихме си цел до 2020 г. да достигнем 28 процента от обема на нашите програми да бъдат насочени в тази област, но вече сме на 33 процента, тоест надминахме целта си, посочи тя. Георгиева отбеляза, че в програмите на Световната банка са поставени на равна основа съкращаването на емисиите и адаптирането към климатичните изменения.
Едно от направленията, в които се работи, е да се стимулира в икономическия анализ да се включат емисиите като оценен в парична форма фактор. Работим много активно да създадем основа за поставяне на цена на въглеводородните емисии чрез пазара или чрез данъчната система, защото, ако не интегрираме във вземането на решения тази цена, продължаваме да вземаме лоши решения, обясни Кристалина Георгиева. Второто направление е да се стимулира масово преминаване към технологии, които свалят нивото на въглеводородните емисии.
Работи се и в посока да се модернизира финансирането така, че зеленото финансиране да бъде не екзотика, а масово навлязло във финансовите системи.
„Смятам, че България трябва да прегърне това нискоемисионно бъдеще“, коментира още Георгиева. Нейният съвет към България е колкото се може повече и навсякъде, където може, да се търсят нискоемисионни решения.
