Парламентът одобри създаването на електронен регистър на арбитражите, който ще бъде част от Министерство на правосъдието. Това се случи след приемането на законопроект за промени в Закона за международния търговски арбитраж на първо четене, който получи 143 гласа „за“ и 4 „въздържали се“. Промените са внесени от Министерския съвет.
С новите изменения вписването на постоянните арбитражни институции и арбитрите в регистъра става задължително. В доклада на водещата комисия по конституционни и правни въпроси се подчертава, че решенията, издадени от арбитражни органи или арбитри, които не са регистрирани, ще се считат за невалидни. Ще бъде осигурена публична достъпност на информация за идентификацията на арбитража и данните на арбитрите. В допълнение, законопроектът въвежда условия арбитърът да не е осъждан за финансови измами или лишен от правоспособност.
С новите разпоредби се позволява провеждането на арбитражни заседания чрез видео връзка и се въвеждат мерки за защита при връчването на важни документи, включително с участието на нотариус или частен съдебен изпълнител, което ограничава фиктивното връчване. Решенията на арбитражите ще влизат в сила единствено след уведомяване на двете страни, а процесите в арбитражното производство ще се водят електронно, се уточнява в доклада.
Петър Петров от „Възраждане“ каза, че между двете четения на законопроекта ще предложат гражданите да имат възможност да искат временно спиране на разрешените арбитражни решения. Цвета Рангелова, колега на Петров, подчерта, че законопроектът решава съществуващ проблем от години, свързан с т.нар. имотна мафия. Според нея, с предложението се укрепват мерките за контрол върху арбитражните съдилища, осигуряващи алтернатива за разрешаване на определени спорове.
Александър Рашев от „Има такъв народ“ изрази подкрепа за законопроекта и отбеляза, че промените имат много по-широк обхват от само имотната мафия.
Министърът на правосъдието, Георги Георгиев, посочи, че през последните години поради пропуски в законодателството са се увеличили до 40 броя арбитражни институции. През последните три години са взети 600 арбитражни решения, от които много не са легитимни, което доведе до случаи на злоупотреби, включително отнемане на апартамент на 90-годишна жена в София.
Според Георгиев, в България е по-лесно да създадеш арбитраж, отколкото да откриеш малък магазин по отношение на регулациите. Той увери, че Министерството на правосъдието ще усилва контрола върху тези институции и ще осигури електронен достъп до делата им, като ще затегне изискванията за арбитри.
Достъпът до защита от Върховния касационен съд ще бъде улеснен чрез премахване на срока за сезиране при нищожни решения, както и намаляване на таксите за предявяване на иск, което ще бъде регламентирано от Министерския съвет. Георгиев добави, че ВКС може служебно да обяви нищожност, когато е сезиран за отмяна на основание.
Министърът акцентира на злоупотребите в корпоративните спорове и на необходимостта от задълбочаване на проверките при издаване на изпълнителни листове. Според него, министърът на правосъдието ще може да заличава арбитражни платежоспособности при нужда. Той изрази надежда парламентът да одобри предложението преди ваканцията, като част от усилията за справяне с имотната мафия.
