На Велики четвъртък се припомня Тайната вечеря, на която Христос завещал новата заповед за любов към всички, заявил на учениците си, че ще бъде предаден.
В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Великденска традиция
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.
От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството то започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв.
Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет. Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.
Рисуване с восък – най-старата и традиционна техника за боядсиване на яйца
Съществуват безброй техники за боядисване на великденските яйца, една от най-популярните по нашите географски ширини обаче е обагрянето на яйцата с восък. Именно тази техника е една от старите традиционни техники, познати у нас. Тя е една от най-интересните и с най-богато възможности за рисуване и орнаментиране на великденските яйца. Определящо за техниката е използването на разтопен чист пчелен восък за изписване на рисунъка с помощта на специален уред-писалка. Основен материал при тази техника може да бъде само чистият пчелен восък, който може да се намери при пчеларите на пазара. Чистият пчелен восък е меденожълт на цвят. Подготовката му за работа предполага да се стопи в плитък съд, да се прецеди, за да се отстранят евентуални примеси (прашинки или частици), да се нареже още топъл на малки тънки ивички или фитилчета, удобни за поставяне във фунийката на писалката.
Восъкът може да се държи постоянно стопен в плитко съдче на огъня по време на работа, без да се „пържи“, пуши и прегаря. За получаване на черни контури на рисунката восъкът може да се оцветява в черно според традиционната практика с боров катран или сажди. Тези процедури може да се заменят с оцветяване на восъка с маслена боя за рисуване. Сходството в химическия състав на маслената боя и восъка позволява да се постигне хомогенна смес. Освен в черно восъкът може да се оцветява и в бяло, жълто, червено, кафяво, охра, зелено и пр. В българската народна традиция основен уред за изписване с восък е писалката. Писалката се потопява в съд с разтопен восък и с него се „пише“ по яйцето. Освен писалка може да се използва игла, клечка от метла, сламка или перце.
Произход на великденското яйце
Въпросът за произхода на великденското яйце все още е загадка за историците и етнолозите. Най-новите сведения показват, че първите боядисани яйца датират от 2000 г. преди Новата ера. Това са щраусови, с гравиран орнамент и са открити в Египет. Символиката им отново е свързана с Възкресението и отвъдния живот. Това кара учените да смятат, че традицията за боядисване води свето начало още от праисторията, но с установяването на християнството, детайлите са били прикрепени към живота и Възкресението на Иисус.
Първото декорирано яйце, намерено по нашите земи, е от Римската епоха или IV-III в. преди Новата ера, украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са намерени и при погребения от XI-XII век по земите на западните славянски народи.
Въпреки историческите спорове за началото на традицията, едно е сигурно – всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а според изписването носи и послание за здраве, дълголетие, късмет и благоденствие.
