За първи път от близо половин век испанско правителство обмисля въвеждането на всеобхватна, политическа амнистия. Ако бъде одобрена, тя може да осигури сформирането на ново ляво правителство. Критиците предупреждават, че това ще отвори вратата за политическа и териториална нестабилност и може да подкопае демократичните основи на страната.
Амнистията е основното условие, предложено от подкрепящата независимостта партия „Заедно за Каталуния“ в замяна на подкрепата й за действащия министър-председател, социалиста Педро Санчес.
Най-видимата фигура на „Заедно за Каталуния“ е бившият президент на Каталуния Карлес Пучдемон, който е в самоналожено изгнание. Той призова за законодателна мярка, която да анулира висящи съдебни действия и санкции срещу лидери, подкрепящи независимостта на испанската автономна област, заради участието им в неуспешния опит за отделяне на Каталуния от Испания през 2017 г.
Социалистическата работническа партия (PSOE) и нейните леви съюзници движение „Сумар“ проучват осъществимостта на такова законодателство и са започнали предварителни преговори по въпроса.
Лидерът на опозиционната Народна партия (PP), Алберто Нунес Фейхоо, който получи най-много гласове на изборите през юли, е изправен пред обречено гласуване в края на септември и вероятно няма да получи достатъчно гласове, за да състави правителство. След това Санчес, който е втори, ще получи шанс да състави коалиция. Но без подкрепата на „Заедно за Каталуния“, шансовете му са обречени и това ще доведе до нови избори.
„Испания има сложна дилема за решаване. Или повтарят изборите, или постигат сделка с партия, която не отхвърля пътя към независимост, като легитимен начин за упражняване на правата си“, каза Пучдемон.
Той се намира в Белгия, където живее откакто избяга от съдебната власт в Испания преди шест години.
Последната подобна политическа амнистия в Испания се състоя през 1977 г., когато страната беше в преход от диктатура към демокрация. Амнистията защитава както опонентите, така и членовете на режима от наказателно преследване.
Подробностите за евентуална нова амнистия все още не са ясни. Според каталунската организация Òmnium Cultural, тя трябва да обхване повече от 1400 националисти, които са или осъдени, санкционирани, или изправени пред съдебно производство. Пучдемон и други, които избягаха от Испания през 2017 г., очевидно биха били най-облагодетелствани от нея.
Призивът за амнистия вече среща ожесточена политическа реакция
Опонентите на Санчес подчертават факта, че преди той е отхвърлил подобна мярка, и че я обмисля едва сега, когато му се налага да гарантира собственото си политическо оцеляване.
Фейхоо от Народната партия започна кампания, целяща да насърчи местните власти в Испания да одобрят предложения, осъждащи предложението. Според него то „нарушава нашите конституционни ценности“. Народната партия организира демонстрация срещу амнистията в Мадрид по-късно този месец.
Санчес е бил изправен пред подобни обвинения и преди, когато неговото правителство помилва девет лидери на движението за независимост през 2021 г., или когато промени наказателния кодекс, като облагодетелства каталунски политици, които все още са изправени пред обвинения в бунт и злоупотреба с обществени средства.
Един от многото повдигнати въпроси е дали законът за амнистия ще се прилага и за 45-те служители, разследвани за участието им в полицейското насилие срещу каталунците, по време на хаотичния референдум преди шест години.
Въпреки че може да се очаква съпротива от десницата срещу всяка подобна отстъпка, Санчес е изправен пред дисидентство и в собствената си партия. Бившият премиер социалист Фелипе Гонсалес, който е негов критик, се обяви против предложението.
Идеята Пучдемон, който прекара последните шест години в повтаряне на посланието, че Испания е недемократична държава и сравнима с тоталитарните режими от миналия век, да наложи своите изисквания към институциите на страната, е особено тревожна за мнозина.
Хуан Луис Себриан, бивш редактор на лявоцентристкия вестник „Ел Паис“, предупреди на страниците му, че амнистията за каталунските националисти може да „отбележи началото на края на нашата демокрация“.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
