“Днес, 146 години след своето създаване, Националната библиотека е не просто институция. Тя е жив организъм, който реагира на ритмите на съвременността. В такъв празничен момент, спомняйки си за историята й, е нормално да размишляваме и за предстоящото й развитие.“ Това заяви в своето поздравително слово по време на тържественото събитие, посветено на 146-ата годишнина от основаването на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), директорът проф. д-р Красимира Александрова. Тържеството се проведе в Централното фоайе на библиотеката.
“Днес честваме 146 години от основаването на Националната библиотека на България. Тази институция не просто съхранява националното книжовно наследство, но също така вдъхновява бъдещето ни. Това е празник на знанието, духа и вековната жажда за просвещение, неразривна част от нашата национална идентичност“, подчерта директорът на библиотеката.
Според нея след Освобождението, когато новата българска държава взема важни решения за бъдещето на свободния народ, създаването на публична библиотека е било едно от първите начинания, предложено от хора с визия като Михаил Боботинов, граф Пьотър Алабин, Марин Дринов и много други.
“На 10 декември 1878 г. отвори врати първата обществена библиотека в България след Освобождението. Това просветно начинание беше подкрепено от представители на българската църква, държавната администрация, учители и обществени фигури“, добави проф. Александрова.
“През последните години с радост и интерес следя как библиотеката се преобразува в актуално място, част от съвременните градски легенди. И това не се дължи само на премиерите на книги, многобройните изложби и събития, които обогатяват културния й календар, а и на факта, че все повече хора откриват Националната библиотека като свой личен оазис за четене, учене и социализиране“, сподели директорката на институцията.
По думите на проф. Александрова, визията за бъдещото развитие на Националната библиотека следва да се основава на тяхната основна цел, която може да бъде представена по различни начини, а именно – запазване и осигуряване на достъп до библиотечните колекции, трансформиране на наличните фондове в живи и достъпни архиви, както на традиционни, така и на цифрови документи.
“Смятам, че в настоящия етап трябва да се концентрираме върху възможностите, които предоставя изкуственият интелект в рутинните процеси, а след това да помислим за разработката на ново съдържание“, коментира проф. Красимира Александрова относно внедряването на изкуствения интелект и свързаните с него възможности и рискове.
В своята реч директорката подчерта, че библиотеката не е само хранилище, а също и лаборатория за духа.
“Както основателите на библиотеката възлагаха културни устои за бъдещите поколения, така и ние носим отговорността към идните поколения, и независимо от предизвикателствата, е ясно, че библиотеката не може да съществува без хората, които работят там – без тези, които дишат чрез книгите и мъдростта им“, завърши проф. Александрова.
