В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се проведе осмата церемония „Дарител на годината“. По време на събитието бяха наградени само малка част от хората и институциите с принос към фонда на най-значимата обществена библиотека в България през 2025 година. Дарителите бяха признати в пет различни категории.
Изкуството да се дарява е най-висшата добродетел в историята на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, тъй като този храм на знанието е съграден от мечти, вяра и щедрост на онези, които разбират важността на знанието, независимо от времето и предизвикателствата, отбеляза директорът доц. д-р Калина Иванова в своето слово.
Националната библиотека е на възраст равна на свободна България и още при основаването й е записано, че тя ще се издържа с дарения, такси и собствени средства. Това не остава просто на хартия, а се превръща в реалност. Когато започва строителството на настоящата сграда – днес паметник на културата, първият библиограф на България – проф. Тодор Боров, доброволно ръководи строителния комитет. Той е значим дарител в библиотечната ни история, а след него идват нови важни имена. През последните 147 години, благодарение на даренията, книгите на библиотеката нарастват и паметта се запазва. Днес фондът включва почти 9 милиона документа, доказателство за щедростта на поколения българи. Дарителството е акт на благородство и грижа за бъдещето на България, то е подкрепа за българската литературна традиция и знание. Съм с вас днес – дарителите на Националната библиотека, за да ви благодаря искрено и да отправя призив – подкрепете ни през следващите три години. Нека този храм на знанието, дом на книгата и културен паметник, отново блесне. Обявяваме тригодишна дарителска кампания за 150-годишнината на библиотеката. За юбилея през 2028 г. нуждаем се от модернизация на фондохранилищата и устойчив архитектурен план за сградата. Само три години остават до нашия важен юбилей, който не е само празник, а тест за зрелостта ни като общество, понеже дарителството не е просто акт, а златна следа във времето, която ще оставите, каза доц. д-р Калина Иванова към дарителите.
В категорията „Книгоиздаване“ наградата получи издателство „Захарий Стоянов“ и неговият директор акад. Иван Гранитски за дарение от 221 заглавия, в 7529 копия на стойност 144 833.00 лв. за книгообмен и български библиотеки. Наградата му бе връчена от директора на библиотеката доц. д-р Калина Иванова. „Дарителството е особено важно за нашата страна“, каза акад. Гранитски и подчерта, че то трябва да стане държавна политика. Наградени бяха също издателство „Тангра ИК“ и управителят Димитър Димитров за дарение от четири заглавия, в 93 копия на стойност 9200.00 лв. за международен книгообмен. Той благодари за наградата и сподели, че е нужно да се стремим към запълване на световните библиотеки с произведения от България и за България.
Националната библиотека поддържа програмата „Осинови книга“, която цели реставриране на ценни издания от фонда. В категорията „Осинови книга“ бяха наградени Стоилка Арсова, която не присъства на церемонията, Павел Димитров, Валентина Григорова и 125-о Средно училище „Боян Пенев“ в София, с директор Венелина Николова. Училището е дългогодишен дарител по програмата. Венелина Николова заяви, че е важно учениците да бъдат научени на любов към родината и историческата памет.
Наградите за категорията „Книжовна памет“ бяха присъдени на трима дарители. Акад. проф. Милан Димитриевич, учен по физика и астрономия, който превежда българска литература на сръбски и обратно, е дългогодишен дарител на научна и художествена литература за Националната библиотека. Също така наградена бе проф. д-р Сузана Клинчарова, арфист и професор в консерваторията в Ньои, Париж, която не беше на церемонията, но получи награда за дарение на десет диска с нейни изпълнения. Наградата за проф. Клинчарова получи Стефан Тафров, който сподели, че тя е известен артист, а дарителството е традиция в семейството. В същата категория бе награден доц. д-р Спас Ташев за дарение на вестник Macedonia, Рим 1954-1958 г., от Ванче Михайлов, с общо три запазени пълни комплекта на вестника в цял свят.
В категорията „Материално културно наследство“ бяха връчени три награди. Американската фондация за България – клон България, получи отличие за дългогодишна подкрепа на библиотеката с дарения за постпадкови разходи. През 2025 г. те дариха 4500.00 лв. Наградена бе и художникът Костантина Колева, дарила картини с глаголически букви. „Смятам, че светлината, която излъчва Националната библиотека, достига до хора от различни поколения“, каза Колева. Фирмата „Карана“ ЕООД спечели наградата за извършване на безвъзмездни спешни ремонти на водопровода в библиотеката, съвместно с представители на фирмата, за да защити книжовното богатство на България.
Владимир Христовски от вестник „Телеграф“ бе награден с почетна грамота в категорията „Медийно партньорство“.
Отделно, почетна грамота бе връчена на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ за дългогодишно сътрудничество с библиотеката.
Наградите, включващи почетни грамоти, картини и книги, бяха връчени на дарителите от директора на библиотеката доц. д-р Калина Иванова и заместник-директорите на библиотеката.
