Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди предложенията за промени в данъчните закони за 2025 г. на извънредно заседание днес от 11:00 ч., съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
На 18 септември Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проекти на Закони за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Предлаганите промени са основно технически, свързани с прилагане на европейски директиви и изисквания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и свързани с необходимостта от прецизиране на нормативната уредба, припомня БТА.
Сред предложенията за промени в ЗКПО са за продължаване прилагането на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ чрез преотстъпване на корпоративен данък в случаите на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. Новата минималната помощ ще се прилага за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г., включително за корпоративния данък за 2030 г., като предложените разпоредби са в съответствие с европейския регламент от 13 декември 2023 г., свързан с прилагане на помощта de minimis. Предлага се също уточняване и/или допълнение на текстовете, свързани с прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък, които са в съответствие с приетите от ОИСР административни насоки за прилагане на глобално минимално равнище на данъчно облагане.
В измененията в ЗДДФЛ се прецизират разпоредбите, свързани с правото за ползване на данъчно облекчение за деца и данъчно облекчение за деца с увреждания от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите. Актуализират се разпоредбите на закона с оглед синхронизирането им с действащите правила за внасяне на данъци в Националната агенция за приходите.
Сред предложенията за изменения в ЗДДС са за създаване на разпоредби за специални режими за малки предприятия – режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в ЕС, за да се даде възможност на малките предприятия, установени в държави членки, различни от тази, в която е дължим ДДС, да могат да се ползват от освобождаването от задължението за начисляване на ДДС до прага за регистрация. Предложено е въвеждане на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица. Предвижда се данните да се предоставят от текущата счетоводна отчетност на лицата и ще обхващат сумата на наличните дълготрайни активи с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв., оценени по цена на придобиване и сумата на общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, а за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти.
Измененията на ЗАДС са заради необходимостта от прецизиране на нормативната уредба и избягване на възможности за разнопосочно данъчно тълкуване. Предлага се ясно дефиниране на понятията по отношение на течностите за електронни цигари, съдържащи или несъдържащи никотин, с цел премахване на възникналите практически затруднения, неясноти и разнопосочни тълкувания за целите на прилагане на ЗАДС, свързани с контрола при внос, износ, производство, търговия и всякакви операции с течностите за електронни цигари, разясняват от МФ. Създават се разпоредби за ограничаване на данъчнозадължените лица от презапасяване с тютюневи изделия в случаите на влизане в сила на нови акцизни ставки. Предлага се и въвеждането на механизъм, чрез който да се подобри взаимодействието на митническата администрация с лицата, извършващи спедиторска, логистична и транспортна дейност, за да се сведе до минимум възможността за трансгранични доставки на укрити акцизни стоки в държави от Западна Европа.
От Българската стопанска камара (БСК) изразиха в свои становища от 17 октомври принципната си подкрепа по предложенията за промени в данъчното законодателство. От БСК обаче категорично възразяват срещу предложението за промени в ЗДДС, свързани с въвеждане на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси. Според БСК подобна мярка ще доведе до увеличаване на разходите на бизнеса, необходимост от промяна в организацията на работните процеси поради необходимостта от непрестанна инвентаризация на активите и превръщане на отчетността за данъчни цели в основно занимание на предприятията. Разпоредбите ще имат отчетливо негативно въздействие върху микро- и малките предприятия, смятат от БСК.
От КНСБ коментираха на форум на 25 октомври, че данъчната система трябва да е така структурирана, че да намалява тенденцията за голямо неравенство на доходите, която се наблюдава у нас. Данъчната система не е само източник на приходи, а е основен механизъм за създаване на справедливост, посочи президентът на синдиката Пламен Димитров. От КНСБ предлагат въвеждане на необлагаем минимум на доходите на физическите лица, равен на размера на минималната работна заплата за съответната година, повишение на ставката на данък дивидент на минимум 10 процента, въвеждане на данък върху финансовите трансакции и дигитален данък, както и на данък „вредни храни“. Облагането на свръхпечалбите според действащите регламенти на европейското законодателство е предложение, зад което стои КНСБ, посочи още Димитров.
Още новини от деня – четете тук
