Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет и дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. Цекулова е член на Обществения съвет за изграждането на Национална детска болница.
– Г-жо Цекулова, имате ли обяснение защо точно сега правителството взе това решение, с което се дава зелена светлина за строителството на частната болница „Мама и аз“? От стенограмата от заседанието, когато е взето решението, става ясно, че всички институции, които са ангажирани със случая, са дали положителните си становища. Това ли е причината сега да бъде взето решението или има и други мотиви?
– Много ми е трудно да Ви отговоря на този въпрос, защото това решение беше взето без да има абсолютно никаква предварителна информация по този казус.
Всъщност ние знаем за предходни инвестиционни намерения на този инвеститор отпреди две години, отнасящи се до територията на София, защото същият инвеститор има болници и в други градове на страната. За София бяха обявени инвестиционни намерения за една многопрофилна болница с над 500 легла в Казичене и една детска болница с близо 400 легла в кв. „Дианабад“.
Проектът, който беше обявен от Министерския съвет онзи ден, всъщност не е нито един от тези два проекта. Той е трети, изцяло нов проект, за който ние чухме за първи път, след като Министерският съвет анонсира одобрението му.
В този ред на мисли ми е много трудно да кажа, дали моментът е бил специално подбран, или по някакво случайно стечение на обстоятелствата така се е случило, че още съвсем в началото на работата на служебното правителство и точно преди празничните дни е взето това решение.
Аз не съм човек, който вярва в съвпаденията, когато става дума за политика, но трябва да отчетем хипотетичната възможност наистина да става дума за съвпадение.
– Ясно е, че проектът за държавната детска болница се бави и това отваря една „ниша“, има необходимост от такава болница. Дали тя ще бъде държана или частна може би има някакво значение. Защо Общественият съвет реагира така остро на това решение на правителството? Единствено опасността от източване на кадри от здравната система ли е основният проблем, който би се породил и вие отчетохте?
– Това е най-големият проблем. Разширяването на болничната мрежа в страната с нови легла за активно лечение е една много голяма тема. Но в конкретния казус, основното, което нас ни тревожи и притеснява, е, че неслучайно има доста сложна процедура при одобряване на създаването на ново лечебно заведение и неслучайно се изисква Столичната лекарска колегия, НЗОК, Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ да дадат своите положителни становища за това, че може да се осигурят кадри, може да се осигури финансов ресурс и има необходимост от едно лечебно заведение, за да може то да бъде предложено на Министерския съвет за разрешение за дейност.
Защото този процес е изключително тясно свързан с баланса на здравната система и ако аз мога да имам частна инициатива да си отворя заведение и да издърпам персонал от конкуренцията и това да не породи особено катаклизми на пазара на кафенета в София.
Но когато говорим за лечебни заведения, нещата не изглеждат толкова просто и разбиването на съществуващите екипи в съществуващите педиатрични клиники може да доведе до много тежко нарушаване на достъпа на децата до качествена медицинска помощ.
Това е много сериозен въпрос и е много комплексен. И поради тази причина аргументите от типа на „Вие не искате лекарите да получават високи заплати в частните болници, това е комунизъм“ са меко казано неиздържани.
Когато една нова структура дръпне две сестри от една клиника, двама педиатри от друга клиника, един доцент от трета клиника, това ще доведе до нарушаване на качеството на работа на всички звена, от които ще се извади персонал.
В същото време ние нямаме абсолютно никаква предварителна информация за това какво съдържа това инвестиционно намерение и по какъв начин то би могло да компенсира изключително високите рискове, които то ще създаде.
От друга страна, държавата би следвало да има план за това как ще развива своята здравна система и медицинската помощ, която предлага на гражданите. Този план по същността си е разписан в няколко различни стратегически документа, основният от които е Националната здравна карта.
Къде точно стои тази болница според плановете на държавата за развитие на педиатричната грижа, е един от въпросите, които ние задаваме? Защото нямаме отговор на него.
– Отстрани изглежда, че зелена светлина за една частна болница може да бъде дадена много лесно, докато строителството на една държавна детска болница отнема вече години. Къде се къса нишката?
– През последните две години нещата помръдват, но се движат със скорост, която е далеч от оптималната. Да, при частните структури нещата се случват по-бързо и това е абсолютно обективно – частният инвеститор не прави обществени поръчки, честният инвеститор работи с тези инвеститори, с които си избере – може да работи с най-скъпия подизпълнител и никой няма право нищо да му каже.
Държавата трябва да разпише много специални процедури по обществени поръчки, трябва да направи поредица от конкурси, тези конкурси след това се обжалват. Трябва да мине цялата процедура по обжалване, което понякога отнема месеци и това обективно забавя процеса.
Но като оставим това настрана, има много дейности, които държаната администрация би могла да придвижи по-бързо, но това, за съжаление, не се случва. Причината да не се случва, това е личното ми мнение, базирано на наблюденията ми от последните две години, в които процесът все пак се движи, е липсата на достатъчен управленски капацитет в Министерството на здравеопазването.
За тези две години, откакто имаме някакъв непрекъсваем процес, защото преди десетки пъти е започвана тази процедура по създаването на Национална детска болница и е спирана, връщана, прекъсвана, този процес сега върви. Той обаче не върви достатъчно добре и причината е, че не се управлява добре.
– Да не търсим под вола теле, за това, че има някакви други скрити интереси и намерения…
– Ние няма как да го знаем. Не ме видели през тези две години достатъчно ясни доказателства, че някой умишлено се опитва да направи така, че да няма Национална детска болница. За сметка на това обаче сме били свидетели на не един случай на управленска безпомощност.
Още актуални интервюта – четете тук
