Надигна се вълна, която показа ясно колко силна е съпротивата срещу съставянето на правителство

„Промени“ и „служби“. Това са само две думи, но щом от ПП-ДБ ги казаха в едно изречение, започна да се преобръща политическият живот в България. Преди седмица страната изглеждаше на крачка от проевропейско управление. Днес противниците на такъв вариант изглеждат много по-силни.

Това се случи само в рамките на един ден.

• Шефът на контраразузнаването атакува с политически оценки бившето правителство на Кирил Петков и го обвини, че е работило „срещу интересите на България“;
• Министърът на вътрешните работи обвинява бившето правителство на Петков, че е харчило повече пари за украински бежанци миналата година. Когато и украинските бежанци бяха много повече.
• Един от лидерите на „Продължаваме промяната“ – Асен Василев, е демонстративно извикан на разпит по разследване за заплаха, след като предполагаемата жертва казва, че не е получавала заплаха от Василев.
• Една от партиите в парламента заплашва с бунтове, ако бъде избрано правителство. Друга призовава за арести на лидерите на ПП и ги обвинява в „национално предателство“.
• Прокуратурата съобщава, че ще поиска имунитета на бившия премиер Бойко Борисов, за да го обвини в пране на пари.

Има и още. На пръв поглед тези събития нямат връзка. Всички те обаче са част от надигналата се в последните дни вълна срещу избиране на правителство.

В последните дни президентът, назначени от него шефове на държавни институции, повечето партии в парламента и прокуратурата атакуват „Продължаваме промяната“ и не крият целта си – да осуетят избирането на правителство с втория мандат. Атакуван е и Борисов, който държи ключа, защото той решава дали партията му ще подкрепи правителство или не.

Не споменавай службите!

Преди седмица България осъмна с новината, че продължаващата повече от две години политическа нестабилност ще бъде заменена от правителство. То щеше да има ясна европейска ориентация, а целта му – да вкара по-бързо страната в Шенген и еврозоната и да участва активно в усилията на Запада да подпомага Украйна в битката ѝ срещу агресията на Русия.

Седем дни по-късно това изглежда много по-малко вероятно. Надигна се вълна, която показа ясно колко силна е съпротивата срещу такава перспектива. В основата на съпротивата е намерението на политическата формация, с чиито мандат трябва да бъде излъчено правителството, да извърши сериозни промени в службите за сигурност с цел да ги освободи от руско влияние. Участниците в атаката не крият това.

Атаката започна след изваждане на запис от среща на ръководството на партия „Продължаваме промяната“, на която се обсъжда актуалната политическа ситуация. В този запис се чува и намерението „да вземат“ службите за сигурност от контрола на президента Румен Радев и да назначат „наши хора, които са одобрени от посолствата“. По-късно участниците в срещата казаха, че имат предвид изчистване на руското влияние от службите за сигурност и назначаването на хора, които се ползват с доверие на партньорските служби от страните от НАТО.

Споменаването на тази тема предизвика политическа детонация. Президентът Румен Радев, вицепрезидентката Илияна Йотова, хора от ГЕРБ, лидерите на проруските партии „Възраждане“ и БСП, Слави Трифонов, прокуратурата, шефовете на самите служби – всички едновременно видяха проблем в тези думи и заговориха за „национално предателство“.

Президентът Радев демонстрира неприязън към кандидата за премиер Николай Денков, излъчен от „Продължаваме промяната – Демократична България“, връчи му мандата за съставяне на кабинет и го посъветва да се откаже. Не се ръкува с него и дори не го покани на кратък разговор, както е правил винаги в подобни случаи. Сега Денков има време до понеделник да договори подкрепа за правителство или да върне мандата неизпълнен. Преговорите в момента официално са „замразени“ по искане на ГЕРБ, а посочената причина е споменатият вече запис.

Ако този опит не успее и се стигне до трети мандат, остават два варианта – или правителство с подкрепата на открито проруски партии като БСП и „Възраждане“, или нови шести поред избори от 2021 насам. Във втория случай България ще продължи да се управлява от служебно правителство на президента Радев, който е против военната помощ за Украйна, изолира страната от общите европейски усилия за изпращане на муниции на Киев, говори често против санкциите срещу Русия и призовава за преговори, а не за оръжия. Това е разказът на Кремъл – че Западът трябва да остави Украйна сама и да преговаря с Русия за териториите, които Москва е окупирала.

Последната една седмица увеличи шансовете България да остане държава с такова управление и да не заеме ясна европейска позиция.

Какво правителство беше договорено

Сделката между първите две политически сили – коалициите ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“, предвиждаше техните 133 депутати (от общо 240) да подкрепят правителство с втория мандат на ПП-ДБ, начело с техния кандидат за премиер Николай Денков, който след 9 месеца да бъде сменен от предложената от ГЕРБ бивша еврокомисарка Мария Габриел.

Тази договорка не беше приета с ентусиазъм. Привърженици на ПП-ДБ не я харесват, защото в нея виждат компромис с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и отказ от разследване на корупцията по време на 12-годишното управление на партията му. Привържениците на ГЕРБ пък виждат отказ от първото място на изборите и прегръдка с тези, които арестуваха незаконно техния лидер.

Резултатът от преговорите между ГЕРБ и ПП-ДБ беше обявен на 22 май на обед. Предишната вечер близо 50 души от ръководството на „Продължаваме промяната“ се срещат онлайн, за да одобрят сделката с ГЕРБ. Лидерите на партията разказват неща от кухнята на преговорите. Оказва се, че тази среща с продължителност 4 часа и половина е била записана. Това обаче става известно едва пет дни по-късно.

На следващия ден, 22 май, предложената от ГЕРБ за премиер Мария Габриел върна първия мандат неизпълнен, за да може президентът Радев да даде втория мандат на ПП-ДБ. Плановете предвиждаха Денков да бъде избран за министър-председател, а Габриел да стане вицепремиер и външен министър.

Двамата заедно обявиха целите на бъдещото правителство – конституционна реформа на правосъдието, финансова стабилизация, влизане в Шенген и приемане на еврото.

Тогава Денков и Габриел обявиха и още една цел, която не привлече веднага внимание – „освобождаване на ръководствата на българските служби за сигурност от чуждо влияние“. Не беше изрично казано, че става дума за руско влияние. От години българските служби получават упреци, че не са реформирани и не са прекъснали изцяло връзките си с Русия, откъдето са ръководени допреди 1989 г.

Намерението за освобождаване на службите от чуждо влияние обаче не провокира реакции, когато беше съобщено в понеделник. Нито един от факторите в държавата, които по-късно се възмутиха, не се обади в първите няколко дни.

В тези няколко дни се очакваше да бъдат уточнени имената в бъдещото правителство, което изглеждаше като вече договорено. Президентът Румен Радев запази мълчание и цяла седмица не каза кога ще връчи мандата на Денков. Нищо от това спокойствие не предвещаваше какво ще последва.

Записът и службите

В петък депутатът от ПП-ДБ Радостин Василев публикува записа от проведената в неделя среща – на петата сутрин след нея. Василев напусна парламентарната група, защото не е съгласен с договорката с ГЕРБ. Той каза, че е участвал в онлайн срещата до средата и е записвал, за да може да чуе останалата част на следващата сутрин. Василев добави, че е записвал на таблета си, от който е участвал в срещата. Използваната онлайн платформа обаче сигнализира всички участници, когато някой започне да записва. Никой от останалите не е забелязал такъв сигнал.

В записа се чува как съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев разказват за преговорите с ГЕРБ. Изказват и лични мнения за мотивите, които движат Борисов. Чува се репликата как при такова правителство Борисов „се изпира“, как трябва веднага да бъдат уволнени всички ръководни кадри в министерствата – „законно, незаконно“. Чува се и как ПП са направили „ала-бала“ през президента. Няколко от репликите предизвикаха възмущение.

Институционалните реакции обаче атакуваха само една тема от записа – бъдещето на службите за сигурност. В записа се чува, че според лидерите на ПП службите са под контрола на президента Румен Радев.

Кирил Петков и Асен Василев споделят намерение да ги „вземат“ от контрола на Радев, да назначат „наши хора“, които в същото време „не са на ГЕРБ“, защото Борисов също „иска да ги вземе от Радев“. Василев казва веднъж, че това е „съгласувано с посолството“, а по-късно казва за новите назначения, че трябва да са на хора, „одобрени от посолствата“.

По-късно Асен Василев каза пред Нова телевизия, че бъдещите назначения се избират в България, но ръководителите на служби трябва да имат доверие на партньорите от НАТО и е нормално да има съгласуване с представители на партньорските служби, някои от които се намират в посолствата. Това интервю беше в неделя. Бунтът срещу договореното управление обаче вече беше започнал.

Всички срещу бъдещо правителство

Много хора изказаха възмущение от записа. И за репликата за „законно, незаконно“ уволнение на ръководни кадри, и за „изпирането“ на Борисов, и за „ала-бала“ с президента. В следващите дни представители на ПП казаха, че не планират незаконни уволнения и че само съдебната система може да „изпере“ Борисов. Не тези теми обаче отприщиха вълната.

Темата, която обедини президент, повечето партии, прокуратура и специални служби, беше друга – службите и намерението за сериозни промени, които да ги освободят от руско влияние.

Веднага след публикуването на записа в петък, 26 май, парламентарните партии „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ обвиниха ПП в „национално предателство“. Проруската „Възраждане“ дори изпрати сигнал в прокуратурата и ДАНС за разследване на държавна измяна. По това време Кирил Петков вече беше отрекъл партията му да е съгласувала имена на бъдещи кадри в службите с чуждестранни посолства.

На следващата сутрин вицепрезидентката Илияна Йотова каза, че се „готви заговор срещу българската държавност“. Същата дума използва и кандидатката на ГЕРБ Мария Габриел, която видя „разклащане на устоите на държавността“ и обяви, че замразява преговорите за кабинет.

Дори и почетният председател на ДПС Ахмед Доган наруши традиционното си мълчание с коментар във Фейсбук срещу „разрушителната дейност“ на партии, които „създават нови разделителни линии“. Той не спомена ПП-ДБ, но опроверга реплика от записа – че предстои смяната на Мустафа Карадайъ като председател на ДПС.

Чак в неделя вечерта президентът Румен Радев съобщи, че ще връчи мандата в понеделник. Няколко часа преди това той отрече да контролира службите и каза, че те са „сериозно реформирани“. Радев нарече „погром“ намерението на ПП за промени в службите, нищо че с идването на неговото служебно правителство през 2021 г. бяха сменени ръководителите на основните служби.

„Върни мандата бе, тъпанар!“

На седмия ден след обявяването на готовност за правителство от Денков и Габриел, хватката беше усилена. Председателят на парламента Росен Желязков от ГЕРБ насрочи изслушване на шефовете на ДАНС, външното разузнаване и военното разузнаване по искане на „Възраждане“.

В Народното събрание „Продължаваме промяната“ бяха атакувани с политически изказвания от шефовете на службите. Директорът на ДАНС дори каза, че хора от бившето правителство на Петков са работили „срещу интересите на България“ в отношенията със Северна Македония.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ използва израза „пълзящ фашизъм“ и заплаши с бунтове, ако бъде избрано правителство с мандата на ПП-ДБ.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов призова от парламентарната трибуна за арест на лидерите на ПП.

В техните думи от записа става дума за намерения за бъдещи назначения, а не за осъществени назначения. Въпреки това Росен Желязков насрочи заседанието заради „изнесени твърдения“, че ръководителите на служби са „съгласувани с посолствата на чужди държави“.

Минути след това заседание вътрешният министър Иван Демерджиев обвини бившето правителство на Кирил Петков, че е харчило пари за „мъртви души“, защото разходите за украински бежанци са били повече отколкото година по-късно. Бившата вицепремиерка Калина Константинова припомни, че броят на бежанците миналата година е бил много по-голям.

Малко по-късно дойде новината от прокуратурата, че ще поиска имунитета на Бойко Борисов, за да го обвини в пране на пари по т.нар. Барселонагейт. Преди това от ГЕРБ поискаха ПП-ДБ да променят формулата и състава на правителство.

На този фон Николай Денков трябва да води разговори и да търси подкрепа за правителство.

В понеделник Радев връчи мандата и директно поиска от Денков да го върне неизпълнен. Той каза, че не би трябвало изобщо да връчва мандат „заради торпилирането на българския суверенитет“. Силните думи бяха последвани от жестове – отказ от ръкуване и отпращане на депутатите, без разговор при закрити врата, каквато е традицията.

Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов директно призова за арест на Кирил Петков и Асен Василев „за държавна измяна“. И за него първият грях на двамата е, че „искат да овладеят службите“.

Прокуратурата също не остана настрана. В понеделник държавното обвинение съобщи, че възлага на ДАНС да извърши проверка по сигнала на „Възраждане“ и ВМРО за „държавна измяна“. Повод отново е онази реплика от онзи запис.

И ако посланието на цялото статукво е останало неразбрано, бившият депутат от БСП Александър Симов написа във Фейсбук.

„Денков, върни мандата бе, тъпанар!“

Симов е един от българските политици, които са гостували на руските окупационни власти в завзетите от Украйна територии.

Така се случва всичко. Вълната срещу бъдещето правителство засега успява да го залее. Ако опитът за съставяне на правителство се провали, България ще продължи да бъде в сивата зона на страните, които хем подкрепят Украйна срещу агресията на Русия, хем са против изпращането на военна помощ.

*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук