Младежи от Афганистан, Ирак и Сирия са най-често срещаните лица, които се опитват да преминат границата на България незаконно. Тази информация произлиза от доклад, който разглежда тенденции и мерки за предотвратяване на нелегалното преминаване и оказване на помощ на чужденци, нарушаващи законодателството на страната.
Докладът, публикуван на сайта на Министерството на правосъдието, е подготвен от екип с ръководител доц. д-р Светлин Антонов, доцент по криминология в русенския университет „Ангел Кънчев“. Основният период на проучването обхваща времето от 2012 до 2021 година.
Престъпленията свързани с този вид деяния, са извършвани основно от мъже, които представляват 90,68% от наказаните. Най-голямата възрастова категория е между 18 и 29 години, достигайки 61,71%, а общо 87,04% от осъдените са под 39 години. Основно 64,85% от тях имат основно или по-ниско образование. Те идват основно от три държави – Афганистан (26,46%), Ирак (20,14%) и Сирия (14,14%), което представлява 60,74% от общия брой.
Най-голям дял от осъдените е за незаконно преминаване на границата – 85,15%.
Проучването установява, че много от тези, които преминават нелегално, са бежанци от региони с военни конфликти или други насилие, а част от тях бягат и от политически или религиозни преследвания.
Демографските данни показват, че те предимно са икономически мигранти, чиято основна цел е да се установят с роднините си в развитите европейски държави и по-късно да доведат и останалите членове на семейството си.
Каналджиите и помощниците по време на този период са 8,48% от всички осъдени. И те също са предимно мъже (85,03%) на възраст между 30 и 49 години (55,16%), в повечето случаи женени (35,79%) и с основно или по-ниско образование (55,50%). Най-много от тях са български (42,83%) и турски граждани (27,58%).
Само 3,39% от осъдените са за подпомагане на незаконните мигранти в страната, като основно става въпрос за транспортиране или предоставяне на подслон. Най-често това са мъже (96,78%) на възраст между 30 и 49 години (55,06%), неженени (65,69%) със средно образование (52,05%) и предимно българи (94,59%).
Според анализа, географското положение на България в Югоизточна Европа я определя като основен маршрут между Западна и Централна Европа, Близкия изток и Азия. След присъединяването на страната ни към Европейския съюз, България поема отговорност за охраната на 1228 км от външните граници на ЕС, посочват експертите.
Нарушенията по границите представляват висок риск за обществото, но са изключително трудни за предотвратяване. Заради това, справянето с тази форма на престъпност не може да бъде основно базирано на случайни и традиционни мерки, като строителство на защитни съоръжения по границата или утежняване на наказанията, отбелязва анализът.
Експертите подчертават, че успешната борба срещу подобни престъпления изисква систематични и проактивни действия, включващи ангажираност на международни партньори и дипломатически служби, адресиране на криминогенните фактори, активно включване на обществото, разполагане на агенти (в страната и чужбина), внедряване на служители в престъпни организации, прекратяване на установените трафик канали и изграждане на комплексна защита на границата, създаване на многонационални екипи за охрана на границите и граничните зони и др.
Авторите на доклада настояват за изменения в наказателното законодателство, които да направят борбата по-ефективна, включително възможността за налагане на пробация на чужденците, преминали незаконно границата, вместо условни наказания, които често са неефективни.
Ефективността на лишаването от свобода не се възприема от осъдените като наказание поради езиковите бариери, културните различия и лошите условия на живот в страните им. За много от тях, изпълнението на наказанието не създава усещане, че се налага различна мярка от условията в приемните центрове, където условията не се различават от затворите, посочват експертите.
В анализа се акцентира и на необходимостта от увеличаване на капацитета и подобряване на работата на прокуратурата и съдилищата в процеса на индивидуализиране на наказанията.
Утвърдената практика за налагане на условни и краткосрочни присъди води до изключително ниска ефективност, отбелязва анализа.
