Най-младите жители на село Сърнегор в района на Брезово радват околните с класическа музика. В местното читалище често се провеждат самодейни мероприятия – от пеене до кулинарни сбирки, празници и различни инициативи, отбелязва репортер на БТА.
По инициатива на д-р Атанас Терзийски, преподавател в Химическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и дългогодишен жител на селото, наскоро бе въведен и ден на здравето. Заедно с колеги медици и социолози, той организира здравни беседи и безплатни прегледи за местните. Четиримата му деца, свирещи на цигулка и чело, са неотменна част от събитията.
Д-р Терзийски споделя пред БТА за решението си да се премести от големия град и за смисъла на живота близо до природата, както и за конфликтите на класическата музика в малкото село.
Какво Ви накара да се преместите на село и защо избрахте с. Сърнегор?
– Животът в апартамент с четири деца не е лесен. Обувките им запълват коридора, а ролерите и велосипедите допринасят за хаоса. Освен това, имам прекрасни спомени от детството си на село и вярвам, че това преживяване е полезно за децата.
Мисля, че децата в градовете нямат близък контакт с природата и изпитват нужда от опит с различните сезони, градинарство и пълноценни игри. Затова търсехме къща около Пловдив. След дълго търсене намерихме училище в село Сърнегор. Местоположението ни привлече – последното село пред планината, а сградата бе достатъчно голяма. Сделката финализирахме през 2016 г. и през следващите години ремонтирахме училището, но не живеехме там.
В началото на 2020 г., поради пандемията, започнахме да работим дистанционно (аз преподавам в Пловдивския университет) и решихме да се преместим в Сърнегор временно. Първоначално беше трудно и необичайно, но много бързо се адаптирахме и сега живеем постоянно тук, почти не ходим в Пловдив.
Как разбрахте, че сте готов за живот на село?
– Моята съпруга е от Сингапур и се запознахме в Германия. По време на моята петгодишна докторантура в Германия обиколих голяма част от Западна Европа. Като се върнах в Пловдив, се чувствах уморен от динамичното градско ежедневие. С появата на децата, забавленията и състезанията за внимание вече не ми бяха приоритет. Едно от най-големите предимства на живота на село е тишината и спокойствието, колкото и да е клиширано. Години наред се наслаждаваме на този начин на живот, който не означава скука, а ангажираност с градината и доброволчество в селото, което изисква много време.
Как промени този живот вас и надвива ли над градския начин на живот?
– Животът тук премахна много суетни навици, които имахме в града. Фокусът ни е по-ясен, без многото изкушения и разсейване. Имам възможност да работя дистанционно, децата свирят без да бъдат смущавани, а градината ни чака. Разбира се, намираме време и за игри и общуване с хората. Това е огромно преимущество на живота на село. За други обаче не винаги е така. Харесва ми, че резултатите от труда ти са видими – ако не се грижиш за двора и растенията, всичко загива.
В града си по-скоро консумиращ, ползваш труда на други. На село обаче виждаш плодовете на собствения си труд и всичко това е едновременно трудно и красиво. Искам да науча децата, че добрите неща в живота изискват усилия и постоянство. Общуването с близките в малка общност е важно. Хората се познават, знаят тревогите и нуждите си, а въвеждането на взаимопомощ и уважение към по-възрастните е много ценно. В града е трудно да се практикува това.
Откъде дойде идеята за библиотека и концертна зала в дома ви?
– Когато осъзнахме, че не можем да живеем на голяма площ, решихме да ремонтираме някои стаи за общи дейности. Идеята за библиотеката дойде от мой приятел, който реализира подобен проект на хижа Плевен. Той помогна с дизайна и изпълнението. В библиотеката имаме разнообразна литература, но все още не съм успял да ги подредя и индексирам.
Кметският наместник Николинка Камбурова нарича децата „гордостта на Сърнегор“. Как се запалиха те по класическата музика и какво възпитава тя у тях?
– Децата много добре познават Николинка и общуват приятно с нея и възрастните в селото. Те живеят тук и с най-малките жители. Но аз предпочитам те да остават скромни и да се радват на успехите си. Когато свирят на събитията в селото, реакцията е положителна. Съпругата ми е много запозната с музиката, докато аз не разбирам много. От малки тя ги дисциплинира относно упражненията и репетициите.
С времето децата свикнаха и вече самоорганизират репетиции, нужно е само малко насърчаване. Всички свирят класическа музика, която е сложна и развива уменията им, а също така възпитава в тях чувство за красота и хармония. През лятото много нови деца посещават Сърнегор и те също учат музика, което води до спонтанни концерти.
Миналата година шест деца представиха съвместен концерт, в който изсвириха няколко пиеси. Този проект не беше без трудности. Отзивите бяха впечатляващи, имаше и солови изпълнения с по-висока трудност. Нашите деца са част от оркестъра на „Дивизи” и трите момичета посещават майсторски клас в София при известен педагог.
Могат ли природата, земята и усилията да бъдат учители и придават ли дълбочина на живота близо до земята?
– Определено. Занимаването с фермерство е невероятен начин за възпитание. Резултатите от усилията са много очевидни. Ако не работиш постоянно, всичко загива, и това става бързо очевидно. Този опит помага да научиш децата, че доброто изисква труд и време. Успехът в градината предоставя наслада.
Гл. ас. д-р Атанас Терзийски е защитил докторска степен по атмосферна химия в университета Дуйсбург-Есен, Германия. Има опит в информационните технологии, лабораторни и теоретични изследвания. Активно работи по изграждане на мрежа за наблюдение на околната среда. В момента е преподавател в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
