Държави от Европейския съюз обмислят да наложат на САЩ мита на стойност 93 милиарда евро или да ограничат достъпа на американски компании до пазара на блока в отговор на заплахите на Доналд Тръмп към съюзниците от НАТО, които се противопоставят на кампанията му за поемане на контрол над Гренландия, предаде „Файненшъл Таймс“. Изданието смята, че ходът бележи най-сериозната криза в трансатлантическите отношения от десетилетия.
Ответните мерки се разработват, за да дадат на европейските лидери предимство при ключовите срещи с президента на САЩ на Световния икономически форум в Давос тази седмица, съобщиха пред изданието европейски служители, участващи в подготовката.
Те се стремят да постигнат компромис, който би избегнал дълбок разрив в НАТО, което би представлявало екзистенциална заплаха за сигурността на Европа.
Списъкът с митата е изготвен миналата година, но е спрян до 6 февруари, за да се избегне пълномащабна търговска война. Неговото повторно активиране е обсъдено днес 27-те посланици на ЕС, заедно с така наречения Инструмент против икономическата принуда (Anti-Coercion Instrument – ACI), който може да ограничи достъпа на американски компании до вътрешния пазар, докато блокът търси решение как да отговори на заплахата на президента на САЩ за наказателни мита.
Тръмп, който поиска от Дания да поеме контрола над Гренландия, снощи обеща до 1 февруари да наложи 10% мита върху стоки от Великобритания, Норвегия и шест страни от ЕС, които изпратиха войски на арктическия остров за военно учение тази седмица.
„Има ясни инструменти за отговор, ако това продължи… [Тръмп] използва чисто мафиотски методи“, заяви пред ФТ европейски дипломат, информиран за дискусията. „В същото време искаме публично да призовем за спокойствие и да му дадем възможност да се спусне по стълбата. Посланието е тояга и морков“, добави той.
Франция призова блока да отвърне на удара с Инструмента против икономическата принуда, който никога не е бил използван от приемането му през 2023 г. Инструментът включва инвестиционни ограничения и може да прекрати износа на услуги, като тези, предоставяни от американски големи технологични компании в ЕС.
Париж и Берлин координират съвместен отговор, като съответните им финансови министри ще се срещнат утре в Берлин, преди да отпътуват за Брюксел за заседание с европейските си колеги, заяви служител от френското министерство.
Докато много други държави-членки на ЕС изразиха подкрепа за проучване как инструментът може да бъде използван срещу САЩ, мнозинството призова за диалог с Тръмп, преди да отправят директни заплахи за отговор, заявиха пред „Файненшъл таймс“ запознатите с обсъжданията дипломати.
„Трябва да понижим температурата“, заяви пред изданието втори дипломат от ЕС.
Европейски служители заявиха, че се надяват, че ответните им заплахи ще увеличат двупартийния натиск в САЩ срещу действията на Тръмп и ще го накарат да оттегли обещанието си за мита.
„Това вече е ситуация, която вече не позволява компромиси, защото не можем да предадем Гренландия. Разумните американци също знаят, че той току-що отвори кутията на Пандора“, допълни, цитиран от „Файненшъл Таймс“, трети европейски служител.
Инструмента на ЕС срещу икономическата принуда
Инструментът на Европейския съюз срещу икономическата принуда (ACI) е мощен, но все още неизползван търговски инструмент, с който Евросъюза се сдоби през 2023 г., пише Франс прес.
Сравняван от някои с „търговска базука“ и замислен като механизъм за възпиране, европейският инструмент срещу икономическата принуда цели да отговори на всяка страна, която представлява икономическа заплаха за ЕС или страните членки.
Той позволява по-специално да се ограничи вноса от дадена страна, да се блокират инвестиции или достъпът на фирмите ѝ до определени обществени поръчки.
Съгласно текстовете на ЕС, влезли в сила през декември 2023 г., икономическа принуда е налице, когато трета страна „прилага или заплашва да приложи мярка, засягаща търговията или инвестициите“ с цел да се намеси „в легитимните суверенни решения на ЕС или на държава членка“.
Този инструмент „ще ни позволи да защитаваме с по-голяма увереност нашите законни права и интереси“, подчерта еврокомисарят за Валдис Домбровскис при приемането на текстовете през юни 2023 г.
Тогава ЕС обмисляше използването на този инструмент заради спора между Литва и Китай. Балтийската страна обвиняваше Пекин, че блокира износа ѝ заради откриването на литовско дипломатическо представителство в Тайван и тайванско представителство във Вилнюс.
Възможността за използване на Инструмента на ЕС срещу икономическата принуда беше на дневен ред отново през пролетта на 2025 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви вносни мита за европейски стоки. ЕС обаче не предприе подобни действия тогава, разочаровайки някои евродепутати и анализатори, които предупредиха за минималния възпиращ ефект на подобна мярка, ако тя никога не бъде приложена.
Заплахите, отправени вчера от Тръмп за повишаване на митата за осем европейски държави – Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Великобритания, ако Гренландия не бъде „продадена“ на САЩ, предизвикаха остри реакции сред лидерите на страните от ЕС и подновиха дебата около прилагането на инструмента срещу икономическата принуда.
В писмо, адресирано до председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, лидерката на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент Валери Айе призова за използването на инструмента, „доколкото той е бил създаден именно за да отговори на ситуации на икономически натиск от подобен характер“.
Много въпроси обаче остават без отговор, като например колко време ще отнеме активирането му и какъв ще бъде точният му обхват, тъй като досега този инструмент никога не е бил използван.
ЕК може да започне процедурата за активирането на Инструмента на ЕС срещу икономическата принуда по своя инициатива или по искане на страна членка, посочва АФП.
Решението за активирането му трябва да бъде одобрено от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство, което означава, че за подобна стъпка трябва да гласуват най-малко 55 процента от страните членки, представляващи най-малко 65 процента от населението на ЕС.
В случай на одобрение започва фаза на посредничество, която не е ограничена във времето, през която ЕК ще се опита да убеди държавата, срещу която се използва механизма, да прекрати спорните си действия.
При липса на споразумение комисията предлага най-подходящите ответни мерки съгласно европейското законодателство, пише БТА.
Тръмп премина границата
Администрацията на Доналд Тръмп премина психологическа и политическа граница, която дълго време изглеждаше немислима. До този момент Европа, макар и сдържано, често проявяваше готовност за компромиси и дори за своеобразно „умиротворяване“ на Вашингтон, с надеждата, че резките изявления на американския президент са по-скоро тактическа реторика. Този подход обаче явно вече не работи.
Последните изявления не дойдоха само от самия Тръмп, а и от ключови фигури в администрацията му – включително финансовия министър, както и вицепрезидента Джей Ди Ванс. Именно тази координирана линия даде ясен сигнал, че конфронтационният подход спрямо Европа не е случаен, а целенасочена политика.
Това доведе до съществена промяна във възприятието на европейските лидери. Все повече държави в ЕС започват да не разглеждат Съединените щати като безусловен приятел и съюзник. В резултат Европа ускорява процеса на формиране на по-самостоятелна външна, икономическа и отбранителна политика.
Тази динамика неминуемо променя баланса както в НАТО, така и в рамките на Европейския съюз. Ако ЕС заеме по-твърда позиция спрямо Вашингтон, поне няколко държави членки е малко вероятно да я подкрепят. Причината е ясна – те са силно обвързани със САЩ както политически, така и военно. Към тях се прибавят и страни като Унгария, Словакия и Чехия, които традиционно поддържат по-резервирана или прагматична линия спрямо общите европейски решения.
Особено интересен е въпросът за България. Страната ни е твърдо свързана със САЩ в сферата на сигурността и отбраната, но икономически е дълбоко интегрирана в европейския пазар. Около 75% от българската икономика е пряко обвързана с ЕС, което прави всякакво дистанциране от Европа практически невъзможно. Това поставя София в сложна позиция на стратегически баланс, при която всяко рязко движение в една посока носи сериозни рискове.
Ситуацията представлява труден и многопластов казус, който изглежда до голяма степен изкуствено предизвикан. Остава открит въпросът защо именно администрацията на Тръмп избра този момент и този подход, който не само разклаща трансатлантическите отношения, но и ускорява процеси, водещи към по-фрагментиран и по-несигурен глобален ред.
