Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) проведе анализ на причините за ограничен достъп до питейна вода през 2025 година в определени райони на страната, в резултат на увеличаващите се проблеми с водоснабдяването, съобщиха от регулатора.
Основен акцент в анализа, проведен след проверки на ВиК оператори у нас, е доколко те са успели да постигнат целите за намаляване на водните загуби през 2024 година. Този анализ беше приет на днешното заседание на комисията, уточниха от КЕВР.
От началото на проверките на 14 август КЕВР бързо обработи значителен обем информация, разширявайки обхвата на текущите планови проверки на отчетите на ВиК дружествата по изпълнението на одобрените бизнес планове за 2024 година. Основата за това са многобройните сигнали от граждани и медии за усилващи се случаи на безводие, отбелязват от КЕВР.
Комисията изиска и получи подробни данни за населените места с население над 500 души, за които през август е бил обявен режим на водоснабдяване, от всички 28 регионални ВиК оператори в страната. С настояване от регулатора, беше предоставена изчерпателна техническа информация относно обявените режими и действията на дружествата за подобряване на водоснабдяването за периода 2023, 2024 и първото полугодие на 2025.
В условия на намаляващи водоизточници, нивата на загуби във водоснабдителните мрежи значително допринасят за задълбочаването на проблемите с водоснабдяването. В тази връзка, КЕВР анализира данните за водните загуби от регионалните ВиК оператори за 2024 година в сравнение с базовата 2020 година – както общо на територията, така и индивидуално за най-големите населени места.
Анализът установява, че между 2020 и 2024 година при 12 от регионалните ВиК оператори се наблюдава както увеличение на загубите, така и в някои от най-големите населени места, обслужвани от дружествата. Поради това, Комисията поиска подробна информация за механизмите за управление на водоснабдителните мрежи и координацията с регионални и национални институции.
КЕВР запозна проверяваните ВиК оператори с направените констатации и предложи конкретни мерки за подобряване на тяхната работа.
Анализът включва обобщена информация за събраните от Комисията данни, на база на които регулаторът отправя конкретни предложения към компетентните институции, включително Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предложенията акцентират на подобряване на управленските механизми, прилагане на международни добри практики за управление на загубите и оценка на капацитета на водоизточниците и системите за водоснабдяване, както и оценка на риска от възникване на режими на безводие. Подчертава се нуждата от подобряване на координацията между заинтересованите страни в инвестиционното планиране, за да се максимизира ефектът с наличните ограничени ресурси, отбелязват от КЕВР.
Документът, който съдържа 130 страници, включва индивидуални раздели за всеки от 28-те регионални ВиК оператори. В тях се предоставя подробна информация за данните, подадени на Комисията.
Справката на БТА показва, че ВиК операторът в Плевен е засегнатият с най-много населени места, където водоснабдяването е нарушено, общо 13 населени места с население от 107 000 души. Три регионални дружества (в Сливен, Ловеч и Благоевград) отчитат засегнати между 12 и 18 000 души.
Увеличени загуби във водоснабдителните системи отчита ВиК-Перник – 83,25%, въпреки значителните средства, отпуснати от правителството за подмяна на инфраструктура, след водната криза през 2019 година и средствата от програмата „Околна среда 2014-2020“.
Следват ВиК-Шумен с 83,67%, ВиК-Сливен с 81,39%, ВиК-Монтана със 77,63%, ВиК-Добрич – 74,91%, ВиК-Търговище – 73,61%, ВиК-Разград – 72,99%, ВиК-София – 72,56%, ВиК-Хасково – 72,41%, ВиК-Плевен – 71,31% и ВиК-Ямбол – 70,60%.
Осем регионални ВиК дружества (в Габрово, Смолян, Враца, Ловеч, Кърджали, Русе, Силистра и Видин) отчитат загуби под 60%, а в Кърджали, Русе и Видин – под 50%. Най-малко загуби отчитат „Софийска вода“ – 37,40% и ВиК-Благоевград – 38,77%.
Анализът допълнително показва, че почти всички причини за въвеждане на режим на водоснабдяване в 93-те населени места, засегнати през август, са свързани с намален дебит на водоизточниците. В някои случаи загубите в остарялата мрежа, повишената консумация и компрометираната мрежа също са отчетени. Питейна вода е осигурена за населението в само 39 от 93-те места, при 115 водоноски предоставени през периода на режима. За останалите, поклонението на водата се постига по график.
Обобщената информация за тези 93 населени места показва, че през последните три години са въвеждани общо 388 режими на водоснабдяване, продължили 24 699 дни. В осем местности през последните три години са въвеждани 15 до 31 режима, а в 12 местности между 590 и 970 дни.
Данните сочат, че много от ВиК операторите не са предпрели необходимите действия за измерване на водните количества, зониране на водопроводната мрежа и подобряване на експлоатационните параметри във всички населени места, с население над 500 души, които подлежат на режим на водоснабдяване, въпреки повтарящите се режими и увеличаващите се загуби.
БТА напомня, че към 15 октомври 34 747 жители са имали нарушено водоснабдяване, показва отчетът на ВиК операторите в „Български ВиК холдинг“ ЕАД за периода 6-13 октомври. Това е спад с 114 391 души в сравнение с предходната седмица, представлявайки 0,7% от общото обслужвано население от 26-те ВиК дружества.
В края на юли „Български ВиК холдинг“ обяви старта на проверки в цялата страна за осъществяване на контрол и анализ на дейността на дъщерните дружества, насочени към бързо откриване на незаконни абонати и ефективно използване на наличните водни ресурси.
