„Напред, деца на Родината!“ 231 години от раждането на „Марсилезата“

„Напред, деца на Родината!“. С тези думи започва „Бойна песен на Рейнската армия“ или „Марсилезата“. Създадена в нощта на 25 срещу 26 април 1792 година.

Написана е от капитана от инженерните войски Клод-Жозеф Роже дьо Лил по идея на кмета на Страсбург Фредерик дьо Дитрих, който е обзет от патриотичен порив при новината за обявената война с Австрия. Ентусиазиран и изпълнен

с желание да подпомогне защитата на свободата,

за няколко часа Роже дьо Лил съчинява текста и композира музиката на песента, която е приета възторжено от присъстващите в дома на Дитрих офицери и граждани. На 29 април песента е изпълнена от музикантите на Националната гвардия в града и се понася по обхванатите в тревожно очакване френски градове и села.

Въодушевени от нейните призивни думи, хиляди доброволци се събират край Париж, за да защитят революционната столица. Седемте куплета бързо стават популярни. На 30 юли с тази песен навлизат в Париж доброволците от Марсилия. С нея те участват в превземането на кралския дворец Тюйлери на 10 август и свалянето на монархията във Франция. Затова впоследствие „Бойна песен на Рейнската армия“ е наречена „Песен на марсилците“, а след това просто „Марсилезата“. Тя има такъв успех по времето и след Френската революция, че на 14 юли 1795 година с декрет е обявена за национален химн.

През целия XIX век „Марсилезата“ има интересна съдба. Политическите промени във Франция при сменящите се режими и трите последователни революции (1830, 1848 и 1871) се отразяват на съдбата на творбата. Интересен факт е, че

Наполеон Бонапарт не харесва химна,

макар той да съпровожда победните му походи в Италия и го заменя с „Да бдим за добруването на империята“. Въпреки това след поражението в Русия именно „Марсилезата“ влива сили в редиците на гвардейците при Ватерло.

По време на монархическата реставрация песента е обявена за „размирническа“, но победно се завръща през революционните дни на февруари 1830 година, символично изобразени в знаменитата картина на Делакроа „Свободата води народа“. Тогава младият композитор

Ектор Берлиоз оркестрира „Марсилезата“

и по този начин създава „официалната“ версия на химна за „голям оркестър и хор“, за да бъде пята от „всеки, който има глас, сърце и кръв във вените си“ (както пише Берлиоз в спомените си).

Още любопитни новини – четете тук