„Народът срещу мафиотското българско правителство!!!“

От много години е модно в публичното пространство да се лансира призив за пълен рестарт на политическата система, обикновено идващ от противниците на някое правителство. Мантрата за „нови лица във властта“ се харчи добре, а особено много я харесват популистите и опортюнистите, които виждат в нея своя шанс да се въздигнат нависоко в обществената йерархия без да имат качества и влияние да го постигнат по друг начин.

Ако след падането на комунизма стремежът към пълна промяна  имаше своето ясно изразено основание, повече от четвърт век по-късно такива призиви в голяма степен звучат като зов към преврат. Тъй като няма легален начин за разместване на пластове в политката извън редовните избори от всякакъв вид, лозунги за драстична промяна се издигат на улични протести, организирани както с повод, така и без. Горе-долу това е положението и с последните вълнения на жълтите павета, които продължават вече втори ден.

Днешният протестен митинг на български емигранти против политическото статукво започна по обед. Към 17.30 часа от Народното събрание до Министерски съвет се проведе шествие от няколкостотин протестиращи с радикални искания за оставки и промени. Те продължиха започналите вчера протести срещу политическото статукво и се зарекоха да не спират с митингите. Демонстрантите бях охранявани от многобройни полицаи и жандармеристи. Движението по едното платно на жълтите павета бе спряно по време на придвижването. След края на шествието пред Министерски съвет имаше редовните викове „Оставка!“ и призиви за смяна на правителството. Сред исканията беше да бъдат разследвани всички правителства след демократичните промени, а управлението да бъде поето от граждански кабинет. Ексцесии нямаше.

Всъщност картината не беше много по-различна от вчерашната, а мащабът на демонстрацията беше още по-неубедителен.

Няколко стотици граждани се събраха и вчера пред сградата на Народното събрание на протест под надслов „Оставка, съд и смяна на системата!!!“ Протестиращите настояват практически за всичко – не само за оставка на правителството, но и за промяна на редица конституционни норми в България. Сред привидно обичайните за антиправителствените протести искания се наместват и предложения парламентът да не се разпуска, а да се гласува правителство, чиито членове са организаторите на протеста. Този своеобразен „служебен кабинет“ да управлява 9 месеца, а след това да се свика Велико народно събрание /за нова Конституция?/.

Всички тези искания тежко противоречат на българските закони, а онази част с наместването на организаторита на протеста в правителствените канцеларии си изглежда направо нагла и, честно казано, още с появяването си прави протеста още по-съмнителен като произход и предназначение.

Зад организацията на протеста стои „Фейсбук“ групата „Народът срещу мафиотското българско правителство!!!“, в която членуват българи, живеещи в чужбина. Най-изявен деятел в инициативата е издателят на вестник „Будилник“ в Лондон Емил Русанов. Именно той формулира исканията:

„Пряко да се избират всички хора, които ще участват в администрацията на тази държава, както и да могат да се отзовават също, защото както си ги избрал, така и би трябвало да можеш да ги отзовеш“, казва пред БНР Русанов.

Той издава в Лондон вестник „Будилникъ“ и стопанисва кръчмата „Див петел“. Поддържа и няколко страници във „Фейсбук“ със сходни заглавия – „Срещу геноцида на властта“, „Да изгоним мафията в управлението“, „Народът на България срещу мафиотското правителство“ и др.

Идеите на Русанов са крайни – да се забранят всички партии, да се управлява чрез референдуми, като по този начин се назначава само администрация, която да служи на народа, депутатите да се избират единствено мажоритарно, да могат да се отзовават, за главния прокурор, министър-председателя, президента, министрите, кметовете и полицейските началници да се гласува пряко.

Всички тези неща на повърхността изглеждат привлекателно и може и да дръпнат симпатизанти, ама хвърлени просто ей така, без да са облечени в нещо като експертни разчети, нищо не струват. Да кажем, че въведем референдумите по швейцарски образец – правят ли си сметка искащите това дали можем да удържим на разходите, например? Да не говорим за изцяло мажоритарния избор на депутатите, който е изцяло безумно решение за страна с българските нрави. Ако се въведе, ще направи възможно местни феодали и дерибеи да стават депутати когато намерят за необходимо /например, ако им трябва имунитет/ или просто да поставят свои марионетки в Народното събрание. Без да се отчитат пред никого. При това бетонирани в парламента за толкова дълго, колкото намерят за целесъобразно, защото няма да има желание да бъдат отзовавани. То лесно ще бъде потушено с пари и заплахи – къде каквото е подходящо.

Както обикновено, никой не се замисля, че монетата има две страни, важното е да се крещи „Оставка!“ или „Да живей!“ – според случая. Всъщност нищо чудно. Нивото на задълбоченост на програмата на протеста личи от заплахите за нахлуване в парбамента, комбинирани със заплахи за оплакване в Европейската комисия задето сме били с най-ниски заплати в Евросъюза. Като оставим настрана наивизма на второто действие, някой дава ли си сметка как ще реагира ЕС на една тотална „метла“ със смяна на полтическата система, при условие, че за някакви къде по-дребни отклонения от европейската политическа практика започна наказателна процедура срещу Унгария на Орбан? Впрочем още не мога да повярвам на това, което прочетох в медиите, че движение „Заедно“ иска национален референдум „за 6-7%“ икономически растеж. Може би това говори повече от всичко друго, но нещата, които казва, не са никака приятни.

С плакати с надписи „Не на партийните мафии, корупция и концесии“ българите, завърнали се от чужбина за протеста, пяха химна пред сградата на парламента, цитираха възрожденска литература, говориха за корупция при концесиите, обществените поръчки, за огромните харчове на правителството, за липсата на средства в здравеопазването, образованието, за високите битови сметки и др. Скандираха „Оставка“, „Боклуци“, попитаха „Бойко, къде си, страхлива мишко?“.

Всичко това сме го виждали на много други протести, то не е ново. По-странното е, че гневните демонстранти прокараха и някои призиви като напускане на НАТО и раздаване на парите за самолети на народа, връщане на сирийците на Асад и ред подобни, които нямат никакво място на такъв митинг и го превръщат в тюрлюгювеч от искания и хрумвания. Да не говорим, че внасят съмнения в добрите намерения и независимостта на т. нар. организатори. Означават ли гореописаните призиви част от програма за външнополитическа преориентация на България?

Разбира се, улицата не за първи път отправя невъобразими искания и желае оставки „от-до“. Сега обаче нещата се представят като стихия, при това формирала се спонтанно най-вече между българите, живеещи в чужбина. Обаче в конкретната й изява не виждаме нови елементи. Прави впечатление, например, фенотипно познатият състав на демонстриращите. Анонсирани като българи, организирани по „Фейсбук“ и дори дошли от чужбина зо протестите, те изглеждаха всъщност доста типично за нашенските улични брожения – смачкани от животи възрастни хора, които със сигурност не са „от чужбина“, стоят до някакви едричики момчета с голи глави, черни фланелки и застрашителен вид. В тази картина новото заглавие „Протест на български емигранти“ е единственият елемент, който не сме виждали преди. Заричането за безсрочен протест също не е ново, но тук възниква въпросът колко дни могат да си позволят дошлите от чужбина протестиращи, без да изгубят работата си.

Не мина и без слухове за провокации. Заради информация за готвени провокации на вчерашния протест около пл. „Цар Освободител“ имаше плътен кордон жандармеристи. Единствената следа от провокация беше опитът на хората на протеста да изгонят журналистката на ПИК Ива Николова, заподозряна от протестиращите за близка на управляващите и която беше лесно разпозната от тях. Изгонени бяха и оператор и репортер на БТВ, както и други журналисти. За повече съспенс „24 часа“ преди ден публикува информация, която практически значи, че се готвел преврат, като въоръжени протестиращи щели да нахлуят заедно с граждани по време на Деня на отворени врати в Президентството и други институции. Според изданието сигналът за това е бил получен от МВР.

В онлайн пространството тази информация беше широко оспорена като нелогична и това е вярно, но какво е логичното в цялата случка, която тече от вчера?

Безредици може да бъдат провокирани и от две паравоенни организации у нас, които чрез публикации във „Фейсбук“ предупредиха членовете си, че е „желателно да присъстват, за да може при необходимост да пресекат незабавно всякакви провокации от страна на платените агент-провокатори на Сорос, чужди държави и служби! Всички симпатизанти на двете организации могат да облекат военно полеви униформи, но без отличителни знаци или с шевроните на съюза.“

Намесването на Сорос в цялата каша е изкопирано от Орбан и неговата анти-Сорос политика в Унгария, а, честно казано, събирането на големи бройки мъже във военнополеви униформи на улични протести винаги е притеснително, защото често води до сблъсъци.

Днес протестът продължава /нали е безсрочен/. Той едва ли ще постигне нещо повече от много други демонстрации и брожения с радикални и често противоречиви искания, които обикновено биват яхани от сили и организации, заинтересувани от размътването на водата. Най-вероятно и този протест, организиран от нелегитимни лобита с елементарен популистки заряд, ще се провали.

Той обаче е ясен знак за българските политически партии и за демократичната общност в България, че страната е подложена на силен антисистемен натиск, който в крайна сметка има за цел да я отклони от нейния европейски път и да я запрати сред източните държави с полудиктаторски режим. Успехът или неуспехът на такива начинания е мерилото не само за устойчивостта на демокрацията, но и за здравомислието на обществото.

Никой не твърди, че сегашното ни управление е добро. Важното е, ако ще го сменяме, да знаем с какво го заместваме. Вече сме се парили от такива смени,породени от ентусиазма и без връзка с главния мозък. Ако смяната дойде по начина, който изискват организаторите и участниците в този екстравагантен протест, със сигурност това ще оправдае погворката „внимавай какво си пожелаваш – може да ти се случи.“