Космическият апарат на НАСА „Juno”, изпълняващ мисия около Юпитер, изпрати нови данни, които помогнаха да се разкрият някои от дълбоките загадки на газовия гигант.
Повърхността на петата и най-голяма планета в Слънчевата система се състои от преливащи тъмни и светли газови маси и ветрове, които духат в противоположни посоки с огромна скорост. Обвивката от водород и хелий е изследвана и преди, но новите гравитационни измервания разкриха, че колосалната турбуленция на външните слоеве продължава до дълбочина от 3000 км. Данните дават възможност още да се оцени структурата на мощните течения под видимата външна обвивка и да се направи сериозна крачка в интерпретирането на ивиците на Юпитер, наблюдавани още от Галилей преди 400 години.
Сред новите открития е и фактът, че масивните циклони около двата планетни полюса на гиганта са устойчиви атмосферни явления, които нямат аналог в Слънчевата система.
Учените се надяват, че продължаващите да постъпват данни от мисията ще помогнат да се установи каква е вътрешната структура на планетата, нейното ядро и, евентуално, нейният произход.
