Вчера пред БНТ, военният ни министър Драгомир Заков каза, че армията ни разчита само на Русия за резервни части, нужни за модернизация, защото поне половината от въоръжението ни е още от съветската епоха. В интервюто той допълва, че Балканските страни са твърде уязвими от конфликта между Москва и Киев, както и от възможността за продължаване на руската инвазия и за ескалиране на войната.
Припомняме, че Драгомир Заков беше спешно доведен от администрацията на НАТО в Брюксел, за да спасява положението в армията след оставката на предшественика му Стефан Янев.
Българските данъкоплатци започват да се питат дали правилно са чули и разбрали военния министър и да си задават следните въпроси:
- Защо след 18 години в НАТО (От март 2004г.) българската армия е въоръжена само с руско оръжие?
- Защо след 18 години в НАТО армията не е купувала съвременни оръжия от всякакъв характер, въпреки че данъкоплатците са й давали годишно около милиард и половина лева?
- Защо след анексията в Крим през 2014 България не започна интензивно да въоръжава армията си, при положение че имаше и достатъчно пари, и достатъчно време за това?
- Как стана така, че президентът, който е уж натовски генерал, и бившият премиер, който произхожда от сферата на сигурността и управлява повече от 10 години, не осъзнаха и не коригираха тази фатална и неразбираема зависимост от Русия и в тази сфера? Как и двамата не разбраха, при положение, че пред обществото и медиите непрекъснато се дискутираше този въпрос?
- Министър Заков работи за НАТО от години. Къде беше той през това време? Защо чак сега разбира за този проблем и не е ли знаел за него?
Отговорите на тези въпроси може да са следните:
- Некомпетентност и неразбиране, което е малко вероятно в нашия случай.
- Обслужване на интересите на Русия по вътрешна убеденост или по някакви материални подбуди.
- Изключителен мързел и безхаберие.
И трите причини никак не са ласкави за нас българите.
В днешното си приветствие по случай празника на Българската армия президентът Румен Радев също заяви, че ефективната отбрана е немислима без модернизация на българската армия, която е все по-наложителна. Тук обаче, следва да се запитаме още един въпрос – какво направи по този повод президентът, след изтичането на един пълен и започването на втори мандат, при условие, че имаше възможност да предприеме действия в тази насока по време на излъчените от него две служебни правителства.
Вероятно за това състояние на армията ни военните ще обвинят политиците. А политиците на свой ред ще обвинят военните, че не са направили достатъчно мотивирани предложения. Лошото е, че и двете страни ще бъдат напълно прави, защото и двете са еднакво виновни пред българските данъкоплатци, които през тези 18 години, в които сме член на НАТО, са платили от джобовете си над 30 милиарда лева, а срещу тези пари не са получили почти нищо за своята сигурност.
