Научна сесия, отбелязваща 1160 години от покръстването на българите и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската литература, се проведе в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
Вицепрезидентът на България Илияна Йотова в своето изказване подчерта: „Вярвам, че моята задача е да върна българистиката на заслуженото ѝ място в световната наука“. Тя отбеляза, че първата българска държава е център на източнославянската общност, а българският език за славянството е това, което латинският е за Западна Европа. Йотова напомни, че именно в района на Шумен – в Плиска и Велико Преслав, започва историята на народ и държава, достойна за названието духовна империя на Европа.
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил в своето обръщение каза: „Нашият дълг е да пазим завещаното от св. княз Борис Михаил, светите братя Кирил и Методий и техните последователи, активно почитайки тяхното дело“. Патриархът акцентира на историческия и държавническия избор на св. княз Борис Михаил и на действията, които е предприел за утвърдителното развитие на християнството и църквата в страната, както и на последвалия просперитет на духовността и литературата, които продължават да бъдат изучавани и до днес.
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан приветства участниците в сесията с думите: „Преди години, при блажено починалия патриарх Неофит, поставихме въпрос пред Светия синод относно канонизацията на епископ Константин Преславски, сформирана бе комисия. Канонизацията му е от съществено значение не само за нашата църква, но и за епархията“. Митрополит Йоан добави, че епископ Константин Преславски не е бил канонизиран с останалите ученици на св. Кирил и Методий и през XIX век неговата фигура е останала непозната за учените и църквата.
В рамките на научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от създаването на глаголицата, проф. д-р Павел Павлов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представи доклад относно владетеля, църквата и писмеността. Той подчерта, че св. Цар Борис е централна фигура в установяването на християнската държавност, стремежите към самостоятелна църква и създаването на условия за братята и техните последователи. „Ето защо, празникът на св. Цар Борис, денят, в който почитаме неговата памет, е крайъгълен камък за всяко честване на покръстването и на писмеността“, добави проф. Павлов.
За делото на светите братя Кирил и Методий могат да се кажат много неща, но тясната им връзка е с кръщението и учредяването на независима българска православна църква, подчерта доц. Екатерина Дамянова от Богословския факултет на Софийския университет. Тя спомена и значението на превеждането на свещените писания, което полага основите на нова култура. Няма литература и култура без такъв превод, така че славяните получават голям дар чрез светците Кирил и Методий, заключи доц. Дамянова.
Научен доклад, разглеждащ проявленията на идеята за теокрация в контекста на покръстването на българите и катехизическата практика на църквата през IX век, бе представен от проф. д-р Магдалена Легкоступ – декан на Православния богословски факултет на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ – и гл. ас. д-р Росен Русанов. Тя отбеляза, че Константинополският патриарх е извършвал св. Кръщение минимум пет пъти годишно и то в самия Константинопол. Счита се, че именно там българският княз, приет от своя кръстник – византийския император Михаил III, е получил кръщението си. Проф. Легкоступ допълни, че е прието, че именно патриарх Фотий е извършил кръщението на благочестивия княз Борис, като в деня преди тайнството е извършил необходимите изисквания за изпитване на кандидата по Символа на вярата и е извършил църковния обред за отричане от Сатана и обединяване с Христа.
Проф. Веселин Панайотов представи изследване върху приноса на българските азбуки за европейската култура. Той сподели, че си е поставил задача да възбуди интереса към хипотеза, която, по неговите думи, е известна, но забравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор както на кирилицата, така и на глаголицата. „Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една система в два графични варианта,“ уточни проф. Панайотов.
Между гостите на пленарната научна сесия на Шуменския университет бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, българският патриарх и Софийският митрополит Даниил, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на Шуменския университет проф. Наталия Витанова, владици от светия синод и кметът на община Шумен Христо Христов, заедно с учени и обществени фигури.
Организатор на събитията в чест на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука е Варненската и Великопреславска митрополия.
