На 10 ноември 1989 г., само ден след падането на Берлинската стена, у нас се случва нещо немислимо – пленумът на ЦК на БКП сваля дългогодишния комунистически лидер Тодор Живков от длъжността генерален секретар на партията. Мнозина българи дори не могат да повярват на ушите си, когато чуват по телевизията, че несменяемият 35 години вожд на държавата, наричан свойски Тато, се е отказал от поста си председател на Държавния съвет на Народна република България.
Искането за оставка е организирано от съветското посолство като отглас от „перестройката“ на Горбачов в СССР. Главни действащи лица са членът на Политбюро Петър Младенов и кандидат-членът Андрей Луканов. Във вътрешнопартийния преврат се включват и най-близките му доскоро болшевишки гаулайтери Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.
На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Новината бързо се разпространява и десетки хиляди излизат на първия свободен митинг.
На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Още на следващия ден – 18 ноември, се провежда първият свободен митинг, организиран от т.нар. неформални организации, начело с КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“, на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски“.
Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.
През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
На 10 ноември 1989г. е поставено началото на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпрeки чe eднoпaртийнaтa cиcтeмa нa БКП, кoятo прoдължaвa дa e eдинcтвeният ръкoвoдeн фaктoр в държaвaтa, e прeмaхнaтa eдвa нa cлeдвaщaтa гoдинa, a първитe рeaлни икoнoмичecки рeфoрми ca прeдприeти 15 мeceцa cлeд плeнумa.
Проучвания от онова време показват, че според очакванията на българите процесът на прехода е трябвало да продължи не повече от 10 години, на практика обаче той отнема десетилетия и продължава и до днес. Българското общество вече три десетилетия прави малки крачки към голямата цел, не всички от които са напред.
Междувременно през декември 1989 г. е учредена и първата опозиционна политическа формация – Съюзът на демократичните сили.
Още новини от деня – четете тук
